2012
Списък гледано и обмислено.
Легенда на оценките:
1 - crap
5 - for special purposes only
10 - must-see
Легенда на оценките:
1 - crap
5 - for special purposes only
10 - must-see
List activity
14K views
• 3 this weekCreate a new list
List your movie, TV & celebrity picks.
265 titles
- DirectorDavid CronenbergStarsMichael FassbenderKeira KnightleyViggo MortensenA look at how the intense relationship between Carl Jung and Sigmund Freud gives birth to psychoanalysis.Прилича на филм на Уди Алън, нещо като Midnight In Vienna, на мястото на Оуен Уилсън е Кийра Найтли, на мястото на Хемингуей - Фройд. Прилича и на реклама на краве масло снимана от Масленников - всичко е ярко, диалозите са скучни, но постоянно и в крайна сметка става дума за мъж, който се бои да изневери на жена си, но го прави под влияние на героя на Венсан Касел, след това съжалява, връща се към нея и пак си отива. Типичен ромком. Неприятна Кийра, но със цици. Прилича на “Высоцкий”, историята съществува само по себе си, не се ражда от героя, той е само за да дойдат зрителите в киното, там - псевдо предсмъртна нарко псиделика в СССР, тук псевдо садо мазо порцелан във Виенна. Твърде много паралели, малко собствено лице.
- DirectorAlexander PayneStarsGeorge ClooneyShailene WoodleyAmara MillerA land baron tries to reconnect with his two daughters after his wife is seriously injured in a boating accident.Топъл, атмосферен, спокоен, човешки по американски. Много прилича на About Schimdt, само че онзи е в студени цветове, средна класа, американска провинция, а тук все пак Хаваи, море, богато, голямо семейство (Михалкови в хавайски ризи, джапанки и с тен, имат си дори собствен огромен къс земя, който в един красив, лиричен момент навещават на джипа си, аналогично с Никита в “Анна от 6 до 18”). Хубав увод - добър начин да започнеш, развенчаване на мита за земния рай на Югб може да се използва, или да се измисли нещо в този дух, “Всички си представят страната ми като безкрайна зелена поляна с насядали по групички цицорести момичета, безплатен алкохол на бъчви, вкусна, вкусна храна - всички се тъпчем с Мак, пеем на живо само в караокето и циците си ги купуваме от магазина. Глобалния фолклор, глобалната тъга. Ние също умираме - грозно, болезнено и скъпо. Бог, у нас, също няма.” С нищо не изпъква, но и с нищо не дразни. Все едно го няма.
- DirectorSteven SoderberghStarsGina CaranoEwan McGregorMichael FassbenderA black ops super soldier seeks payback after she is betrayed and set up during a mission.Содерберг е от тези автори, които са автори само в контекста на филмографията си, взети поотделно филмите им са представители на определени жанрове и нищо повече. (черта, присъща на много големи имена от Америка, напр. Лумет, Полак; студиен режисьор, стахановец, Трюфо в Европа). Това е 31 му филм, а последното десетилетие въобще ги пуска по 3 в година. 2011 определено е тази на b опитите - един за масово заразяване, един в жанра на Дон Дракона Уилсън, но с поправка на съвременност - играе женския шампион по кик-бокс, пълничка девойка без татуировки, в годината на режещия гърла екранен феминизъм. Бандерас с брада, Дъглас за красота, ръкопашен бой в статични кадри, надбягване (без коли, стъкла, коне или паркур - чист спринт) по европейските улици, любовник-предател, и всичко това заснето за жълти стотинки, без взривове, с изстрели само във възгланицата. Унила история, няма го обожанието и облизването на Тарантино и Родригес, само сухо повтаряне на законите на средното straight-to-vhc. На фона на Death Proof Содерберг е цайсатия лузър в клас от нехранимайковци. Всичко знае, нищо не му е интересно.
- DirectorFrançois TruffautStarsJean-Pierre LéaudAlbert RémyClaire MaurierA young boy, left without attention, delves into a life of petty crime.Ами това уж е от началата на Новата Вълна, но е доста скучно, няма го експеримента и експресивността на Жан-Люк. Сравнително трогателна история за момче с бедни, заети родители, истеричен учител и приятел от аналогично заето, но богато семейство. Двамата се занимават с дребни безобразия, докато него не го затварят в приют за малолетни престъпници, където той си излива душата пред жената психиатър и избягва в посока на морето (за да има красив финал, не че има какво да прави там). Историята е в някакъв смисъл вечна, лишена от злободневност и подробности, затова изглежда е вдъхновила мнозина след това, но като преживяване не е нещо особено. Има далеч по-трогателни (но нравочуителни) съветски детски филми. Не вярвам да вдъхновява някого 40 години след излизането си на бял свят.
- DirectorStanley KubrickStarsJack NicholsonShelley DuvallDanny LloydA family heads to an isolated hotel for the winter where a sinister presence influences the father into violence, while his psychic son sees horrific forebodings from both past and future.Две неща: много яка музика. Не само подбора и, но и как звучи, епично голяма, както и във всичките му останали филми, да разбера нещо повече за това какво е искал от саунд инженерите си. Второ, Джек Никълсън вярно скапва историята, отнема и психологизма, възможността да се разкаже за срива на човек, който се прави на това, което не е, не издържа на въздържанието, “добрия семеен живот” и творческото спокойствие. Животното, което в крайна сметка избягва от клетката си. Джек изначално те кара да чакаш лудостта, той ти я подсказва, не се стеснява от нея, докато, Джон Войт, например, би могъл да разкаже нещо чрез героя си. Цитат в потвърждение: King disliked the casting of Jack Nicholson as Jack Torrance. This was because he felt that in the novel, it was pivotal that Jack is initially a good man who is slowly overcome by the forces of evil and who is fighting a losing battle against alcoholism. King was of the opinion that due to the casting of Nicholson, who was well known for playing unstable characters, Jack in the film is very much on the edge when the story begins, and the character does not possess the inner goodness so vital to Jack of the novel. King wanted to cast someone who could play the character as more genial in the early stages; apparently he was very keen on Jon Voight.
- DirectorLynne RamsayStarsTilda SwintonJohn C. ReillyEzra MillerKevin's mother struggles to love her strange child despite the increasingly dangerous things he says and does as he grows up. But Kevin is just getting started, and his final act will be beyond anything anyone imagined.От жената-режисьор на Ratcatcher, социалка с визуални претенции (находката тук е червеното сладко размазвано по филиите хляб, пръски кетчуп по фланелките, домати и червено вино, чисто доказателство, че камерата не обича червения цвят). Всичко пост е ок, тъй като е психологически оправдано (добри сцени: като кандидатства за работа, яки типажи на колегите и, безнадеждната табелка inspire, много хубава сцена с новогодния корпоратив, абсолютния развал на гнилата под-средна класа, много яко с магазина, когато вижда другата жена и се скрива от нея (прецакано от кадъра с консервираните домати)) всичко до - не, тъй като липсва елементарна логика на нещата. Дете маниак, нито една консултация с психиатър, при все възможността за едипов комплекс, майка и баща с абсолютно неясна причина за любовта им (сцената в дъжда не се брои, не обяснява нищо), и въобще бащата е карикатурно пуст и примитивен и по реднекски прост американец, не му вярваш. Ако биеше жена си, да, но сега е абсолютно в нищото, просто глупак. 15 години в един дом, който никак не си променя интериора. Всички рапидни флешове - много моветон. Нещо средно между Grace Is Gone и Elephant, но твърде елементарно, без истински катарзис накрая, с контрастни по въздействие, оправданост и техническо изпълнени части. Като цяло - повече дразни с таблоидната си фалшивост и маниери. Артхаус блокбастер, твърде US за нашия вкус, по противност прилича на филмите на Пол Хагис, примитивна версия на нещо вече видяно (както е Crash на 21 Грама).
- DirectorSteven SpielbergStarsJeremy IrvineEmily WatsonDavid ThewlisA young farm boy enlists to serve in World War I after his beloved horse is sold to the cavalry. His hopeful journey takes him out of England and onto the front lines as the war rages on.Сигурно има някаква заплетена геополитическа игра и надлъгване за мощ и историческо влияние зад цялата тая история с кончето и неговата война, но не знам кой ще я забележи, освен по-мустакатите критици и режисьори (които не напразно ги споменавам, стремежа на Михалков към всякакви насекоми и куци свещенници в Утомленные солнцем 2 е първото, което ти идва на ум при вида на момчето, което говори с коня). Сега, какво да преразказвам филма, типичен епически байопик с хепи енд, но главния герой не говори, а цвили. Камерата е някаква много пластична, цветовете много класически и има от задължителните сцени с подвиг (напр., как кончето оре нива от камъни, или надбягва чисто новата кола на местния плейбой), има и във финала една такава кръстоска между Ничия земя и типичната за всички 80тарски екшъни сцена, “коя-жичка-да-отрежа” - коня се въргаля в бодлива тел и не може да стане и немец и французин си подават ръце и клещи и го измъкват. Има и някаква гей тема, щото приятеля на коня така и не си намери приятелка, остана си с животното и с родителите накрая, горкия.
- DirectorEva IonescoStarsIsabelle HuppertAnamaria VartolomeiGeorgetta LeahuWhen Hanah re-emerges in the life of her pre-pubescent daughter, she comes with a strange, yet attractive proposition: she needs her own girl to pose for her in ways that would later take by surprise the Parisian art world of the 1970s.Изабел Юпер в ролята на Рената Литвинова получава за подарък (от стария майстор) Nikon и започва да снима малолетната си дъщеря с черепи и жартиери. Филма е типична телевизионна драма (каквито в Кан и Франция, видимо, преобладават, напр. Аз обявявам война) и съчетанието между социалната и философската страна (откъде-накъде-такива-майки-възпитават-деца срещу аз-правя-изкуство-а-не-порно) е неудачно, скучно и смешно. В края се разкрива страшна тайна за това кой с кого спал в семейството преди две поколения. Има и нелепа гръцка баба (умира, но на нейно място изниква затлъстяваща соц. работничка, честна замяна) и сцена с две противни женски истерии една след друга (майка и дъщеря) и някакъв вампир от Здрач целува малката за малко и като резултат още едно разбито семейство. So sad, че не става дума за дипломна работа във ВГИК.
- DirectorOleg FlyangoltsStarsAleksandr BashirovFedor BondarchukOlga ShorinaТова уж трябва да е стилизирано под 60-те (а стилизацията тук е формулата на успеха), но си прилича на 80-те (когато е снимано), монтажа и ефектите са от 90-те и ерата на кабелната телевизия и по някаква неясна причина излиза тъкмо сега. И гепи главния приз на Кинотавр, айде бе.
Става дума за двама, които в началото ги обединява ареста, а в края - Женя, недостъпната. В първия сблъсък доброто побеждава, във втория не. Междувремено някаква Corel Draw версия на Майло от Маската ходи наляво-надясно из столицата (по уличните знаци ще я познаете), но с една антена КГБ си я прибира обратно и я пуска в открития космос. Съдържа безброй несъдържателни кадри от типа на “Лебедев пътува”, много музика, за запълване на пустотата и отвратителен музикален номер, за да се потвърди материалната и идейна безизходица. И въобще - трябва да се напише списък топ безпомощни филми, които са прибягвали до танц във финала, за да я има “черешката на тортата”. Черешка, черешка, ама черемша. - DirectorFrançois TruffautStarsGérard DepardieuFanny ArdantHenri GarcinTwo ex-lovers wind up living next door to each other with their respective spouses. Forbidden passions ensue.Историята вкратце: срещу идеалното тричленно семейство на Депардье във френската провинция се настанява да живее двойка щастливо влюбени - авиадиспечер и непреодоляната студентска любов на Жерар. В първото действие той се крие и я избягва (една забавна сцена със забравено куфарче на капака на колата), във второто те правят много амур в специално наета за целта хотелска стая, но Фани в един момент започва да се чувства неудобно, той пък избухва в ревност и те си устройват бой по женски на градинско парти със съседите. Следваща част вече всички знаят какава е работата и озверелия Жерар (“аз все пак предпочитам филми за индианци и каубои”) се кротва, но пък на нея нещо и прещраква и тя изпада в Меланхолия, буквално: плаче от тъга, лежейки по корем на зелена поляна. В края се намира практично решение: едно последно рандеву на което тя застрелва него и себе си, а от куцата разказвачка научаваме поуката (“нема угаждане”) и филма свършва. Ами, това е.
- DirectorJoe CarnahanStarsLiam NeesonDermot MulroneyFrank GrilloAfter their plane crashes in Alaska, six oil workers are led by a skilled huntsman to survival, but a pack of merciless wolves haunts their every step.Тегав, бавен филм за смърт и обреченност. Doomed thriller, както ги наричам, аналогичен е Knowing, по един нелеп начин напомня The Road, но е по-близо до суровостта на книгата, отколкото драмата на филма. Повесть о настоящем человеке без хепи енд. Дразнещото не е дори евтиния уоу-ефект предизвикван от внезапно вдигане на звука на макс, а от безбройните предсмъртни речи, на герои, за които ни е през кура, защото сме ги гледали 20-на минути, последните пет от които са ги яли вълците. Когато Бари Линдън или Моцарт умира, може - големи филми, големи хора, големи мисли. В някакъв трилър да се правят такива опити за опъване на нерви - защо? На какво работят, с каква цел? Да бяха увеличили интригата с малко канибализъм, а тук... “Медитация върху смъртта”? Твърде плоско. Героите са практически един човек, а Лиам Нийсън играе големия му брат. Нищо запомнящо се, много дразнещо. Taken беше добре, тук - нъцки. The Edge!
- DirectorMike NicholsStarsDustin HoffmanAnne BancroftKatharine RossA disillusioned college graduate finds himself torn between his older lover and her daughter.Това е супер! Дъстин Хофман е голям, сценария е голям, всичко е чудо. Безброй детайли, много от които биха ми били полезни за курсовата (например, първата сцена, с партито по случай завършването му и всичките странни поканени хора, камерата го следва плътно зад врата, поздравленията се преплитат, той нищо не разбира, едвам си проправя път сред тълпата), супер сцена с подаръка му (как той излиза облечен в акваланг и скача в басейна, умоляван от безумните си родители, които се радват на отличника си като на домашен любимец; много яко използване на субективна камера, през скафандъра и уместно това, че тяхното дърдорене спира на неговото дишане), много театрален монтаж на места (в смисъл, че когато се показва “месеца любов” изглежда сякаш той минава през различни помещения на една сцена, т.е. все едно гледаме постановка, но това е много добре направено). Странно, разбира се, че е възможно два пъти един след друг да звучи една и съща песен на Саймън и Гарфънкъл (те са гениални, така или иначе), но финала е абсолютен епос - когато затварят всичките озверели старци и родители в църквата, достойно за финала на филм на Карпентър или Ромеро, на филм с вампири или зомбита! Толкова емоционално и епично решено. Много силна сцена, когато се съблича в първата вечер прословутата м-с Робинсон. Добре е, че има сцена в която мъжа и идва да си говори с него в стаята, в която той живее в университета. Много добра сцена, когато той съобщава на родителите си, че иска да се жени за нея. Въобще, шест точки, един от най-добрите е този. В imdb има такова наблюдение: Benjamin is walking from the right side of the screen to the left, while everyone else in the scene is moving from left to right. In western culture, things that move left to right seem natural (think of the direction you read words on a page), those that move right to left seem to be going the wrong way. These two visual techniques echo the themes of the film, Benjamin is going the wrong way, and getting nowhere in life, което най-вероятно не е лишено от здрав смисъл, съдейки по титрите - които са черни и крупни, излизат плавно, докато Дъстин Хофман стои спокойно на травелатор, пътуващ отдясно-наляво.
- DirectorRobert ZemeckisStarsMichael J. FoxChristopher LloydLea ThompsonMarty McFly, a 17-year-old high school student, is accidentally sent 30 years into the past in a time-traveling DeLorean invented by his close friend, the maverick scientist Doc Brown.Толкова основен филм, че даже не знам какво да кажа. Ако има нещо хубаво в 80те - това е Майкъл Джей Фокс в тия два филма (щото третия вече не тамън). Първия пък е чист диамант - много излъскан и изгладен, идеалния холивудски филм. Земекис ги прави три такива - освен този, Forrest Gump и Contact, останалото във филмографията му се колебае някъде около средното ниво.
- DirectorVictor FlemingGeorge CukorSam WoodStarsClark GableVivien LeighThomas MitchellA sheltered and manipulative Southern belle and a roguish profiteer face off in a turbulent romance as the society around them crumbles with the end of slavery and is rebuilt during the Civil War and Reconstruction periods.Лол, най-епичния, скъп и важен филм на ранния Холивуд, и ако трябва да ги правим all-time класациите - този бие даже Star Wars, щото има някъде към 4 милиарда на сметката си, без да е франчайз, без има анимационен филм, прекуал, сикуъл или серия играчки със Скарлет О’Хара в Макдоналдс. Четири часа е (разделен в две серии), разказва за Гражданската Война в Щатите, в резултат на която Юга, със своето псевдо-джентълменство, обноски и аристокрация е бил поглътнат от циничния, пресметлив и каубойски Север. Скарлет О’Хара губи жизнерадостта си, трима мъже (първия пада жертва на желанието и да си отмъсти, задето нейния любим не се жени за нея, втория е добър самарянин, който тя гепи от по-малката си сестра, но той се трупясва след някакви бурни събития и тя наследява от него бизнес, третия, който, впрочем е другия главен герой и си тръгва с прословутата фраза от всички топове), невиността си (застрелва на стълбите един офицер с мустаци), детето си (аналогично на друг епос, но за друго столетие и държава, малкото детенце става жертва на амбициите на родителите да язди кон и се пречуква) и в общи линии се оказва, че една много самотна жена, без никаква опора, освен парчето земя и дома, в който е израснала (и няколко смешни негърки-служанки с кръгли лица, като от старо анимационно на WB). Проблема тук е, че всеки се влюбва в не когото трябва. Тя харесва някакъв офицер, който отначало и признава, че чувствата са взаимни, но пък не може да прави с нищо, длъжен да се жени за друга. Тя не спира да го обича и цял живот помага на жена му, прекарва я през целия фронт, в дъжд и кал, на една каруца, докато тя лежи до току-що роденото и дете, а след това се труди сеейки памук сума време, за да изкарва пари за нея и прочее, и прочее. В нея се влюбва Рат Батлър, който е богат, циничен, красив и успява да оцелее в едни смъртоносни за повечето хора времена; той я обича до края на филма, угажда и, жени се за нея, но в крайна сметка не издържа на нейната нелюбов и си тръгва. И тя остава сама, ей Богу. Много сама. Истината е, че ако си тръгнал да правиш филм за самотата и ако си напипал верния тон, то 4 часа хронометраж и огромното количество епическа музика ще са ти само на полза - в крайна сметка, човек е сам. И на никой не му пука какво се случва с него.
- DirectorRobert ZemeckisStarsMichael DouglasKathleen TurnerDanny DeVitoA mousy romance novelist sets off for Colombia to ransom her kidnapped sister, and soon finds herself in the middle of a dangerous adventure hunting for treasure with a mercenary rogue.Дъглас, Катлийн Търнър, Земекис, Дани Де Вито. 80те години на 20 век. Има и още един филм, The War Of The Roses, който си е черна комедия за стандартните буржуазни семейни отношения, които прерастват в истерична омраза и трошене на скъпи мебели, бяла и черна техника. Имат и продължение на този конкретен, нарича се The Jewel Of The Nile, не съм го гледал, но зад него не стои Земекис, така или иначе тук всичко е много непретенциозно и плитко - писателка на любовни романи отива да предаде карта на съкровище в Колумбия, за да спаси сестра си, която пък е отишла там да търси умрелия си мъж. Впоследствие много нишки не намират логичен край, но пък Катлийн среща любовта си в лицето на Майкъл Дъглас, който също е американец и при все, че не е много опитен в сафарито, в нужния момент успява да улучу не нея, а лошите и оттам нататък сме обречени на смешки за “добре дошъл” в джунглата, например, как той и реже токовете, тя казват “Бяха Гучи”, а той “Станаха удобни”. Няма много екшън, акцента е повече на любовната история (и ту мач Дъглас в бяла риза към финала, лошо), но пък има една отхапана от крокодил ръка с много кръв, такъв, момент на истината в целия този декоративен кич, който отвсякъде изглежда на някакъв то ли разлигавен Индиана Джоунс, то ли и аз не знам какво, но във всеки случай не е апетитно.
- DirectorCristi PuiuStarsMimi BranescuMihai BratilaVictor RebengiucTwo characters discuss business in a restaurant.Това е късометражка на Кристи Пую - главната звезда на румънската вълна в киното от 00те. Всичко е много просто - баща и син се срещат в кафене (с твърде много за избор минални води), за да решат къде да проработи останалите две години до пенсията си стария. Вали дъжд на улицата, сина бърза и не слуша, но изяжда две порции, бащата е приказлив. Разделят се. Moody.
- DirectorClint EastwoodStarsLeonardo DiCaprioArmie HammerNaomi WattsJ. Edgar Hoover, powerful head of the F.B.I. for nearly fifty years, looks back on his professional and personal life.Май това е най-търпимия Ди Каприо от сериозния му период. В смисъл, че нито в Shutter Island, нито в Revolutionary Road мога да го гледам без да се почувствам като на предните редове в търговищкия театър. Той и Том Круз остаряват по един много некрасив начин, но впрочем не това е главното. Филма тук е втория, след Milk опит за политически гей-байопик. По моите спомени Шон Пен води по точки - финала беше по-драматичен (убийство), камерата по-артистична, корените му по-скандални (улиците на Сан Франциско); от друга страна за Джей Едгар малко е потвърдено, малко е разкрито, пък и той самия си е бил кофти интроверт явно, няма какво да се лъжем. Преди всичко да отбележа ужасния грим, който се коментира навсякъде из мрежата и прави стария Едгар да прилича на Сиймур Хофман от Synecdoche, New York. Визуалния подход е типичня за Клинт Ийстууд от последните 10 години минимализъм, и в музиката също, и историята е сухо разказана и затова най-емоционалните моменти в нея (сцена с признание в любов прерастващо в нелеп бой, и кървава целувка, голия (!) труп на Хувър) изглеждат много интимно и топло. Същия този минимализъм, впрочем, няма да донесе на филма нищо като награди, тъй като хората са очаквали повече епик, отколкото костюмна драма. За съжаление, такива минути наброяват не повече от 12тина минути на фона на общия хронометраж от 157 - през повечето време става дума или за мъртвото бебе на Чарлс Линдсберг, или за поредния президент на Щатите, който се отнася без уважение към несменяемия директор на бюрото и го задържа пред кабинета, или за червения тероризъм в Америка (който ебаси, ако го е имало в такива количества защо няма добър филм от гледна точка на червен терорист? тук са показани хора, които с пушки стрелят от покривите по маршируващи ветерани - ако е имало такива, защо не са отразени в киното?), има и ужасно много не молонолози, а спийчес за това какво да правим с демокрацията и колко трябва да сме благодарни, че я имаме и сме свещенни. В края излиза и поуката, че можеш да станеш герой за цял народ, наемайки писател за мемоарите си и присъствайки на премиери на филми по арестите ти, но най-близките си няма как да излъжеш, те винаги ще знаят, че хъркаш и тъй нататък.
- DirectorAleksandr SokurovStarsElena RufanovaEva MattesLeonid MozgovoyIn 1942, in Bavaria, Eva Braun is alone when Adolf Hitler arrives with Dr. Josef Göbbels and his wife Magda Göbbels and Martin Bormann to spend a couple of days without talking politics.Всъщност става дума за два филма - единия на Сокуров, другия на Арабов. ЮА кръщава сценария си “Мистерия горы” и пише любовна история за Ева Браун, която се влюбва в Адолф (Ади) Хитлер, който не се харесва на родителите и (намират го за нищожество), но блести в нейните, и на цялата и страна, очи като Баща на Нацията. За Ева Браун Хитлер е абсолют - той съчетава образите на Първия Мъж, Принца, Царя, Бунта и Властта - тя няма как да го напусне, такъв вариант отсъства в програмата и, на нея и липсва женската циничност, на която се опитва да я научи жената на Гьобелс, тя не е жена, тя е малко момиче, което мечтае за голямо семейство. Хитлер е малко момче, което мечтае за всичко друго, но не и за любов. Може ли Ева Браун да спаси Хитлер в лудостта му? Може ли тя да го убеди, че любовта е по-важна от смъртта?
Хитлер във версията на Арабов е обект на сарказъм и насмешка. Той постоянно развива странни, абсурдни или просто отблъскващи теории (най-често на маса) - как се ловят раци с мъртва бабичка, защо на чехите мустаците им стърчат нагоре, защото сред северните народи има толкова много луди, защо капковидната форма е бъдещето на съдостроенето... Хитлер е на растителна диета, не яде нищо живо, планира да атакува Италия и да засее завладяната Украйна с коприва. “ Адольф, если попробовать подыскать близкую нам аналогию, — человек из тусовки Марата Гельмана.“ Хитлер не е в състояние да оцени последствията от действията си. Той не е роден интелектуал, нито човек с добър вкус или нещо друго. Желанието му да бъде слушан изтича от желанието му да бъде умен в очите на другите - нещо, което не му се е отдавало в собственото му семейство. Желанието да бъде единствен. Той владее Ева Браун и никога не я пуска, защото се бои да рискува. Вкусът му е налудничаво изтънчен и като цяло, Ади на Арабов ми напомня карикатурен вариант на
Неслучайно слагам имено картинката. Сега идва ред на Адолф. На филма на Сокуров. Първия от тетралогията за Властта - Молох. Молох е божество, чието поклонение е изисквало дете в жертва. Ева Браун и неродените и деца, милионите немски и руски войници и техните неродени деца - всички на олтара на един от “неуспешните, но силни кандидати за ролята на Антихриста”.
Хитлер, в желанието си да надвие смъртта освен Антихриста напомня и малко дете. Впрочем, точно толкова максималист и наивен е в сексуалните си отношения с Ева Браун - двамата играят на котка и мишка губейки представа кой кой е на териториите на солидната конферентна зала, той се преструва, че е болен, само и само тя да го пожалее - той иска да вижда в нея и майка, и сестра, и приятел, и любовница. Но само за него и за никой друг, - тази абсолютна власт на тялото му е много нужна.
Важното при Хитлер е неговата неуморимост във всичко, неговата упоритост. Невероятния му финален монолог (приведен малко по-отдолу без съкращение), разкриващ простата му същност - на сина, който не иска да е като родителите си - дава и най-страшното му качество, той не се страхува от себе си. Той се счита за начало и край на всичко, той има възможност да решава какъв е порядъка в природата (и заради това е останала изглеждащата като кръпка сцена със свещенника), той е в ролята на Бог, той няма морал, защото той създава морала. Ако новия морал изисква няколко милиона жертви - то, какво от това? Въпроса на Разколников решен с труповете на хиляди.
Хитлер живе в студен, страшен замък на върха на една планина. Сам, обграден от покорни, дори незабележими слуги, угаждащи и боящи се, огъващи се под неговата воля, смешки и теории. Той е абсолютно недостижим в полета си, всепоглъщащ, без състрадание. Хитлер е точно толкова жив, колкото и мъртъв. Той е абсолютния мит, създаден от дребни фетиши, но именно този мит, който е нужен, за да съществува властта. Той олицетворява мита. Самоубийството му също. Отказа да се сблъскаш със собствената си съдба, последиците от собствените си дела. Липсата на смирение.
- Бабушка Гитлер... -- сказал вдруг Ади трескучим голосом. -- Дедушка Гитлер... Папа Гитлер, мама Гитлер... -- губы фюрера исказила брезгливая усмешка. -- Дочка Гитлер... -- с особенным чувством произнес он. -- Доченька, дочура... Тютюша!.. Ведь Тютюша? -- спросил он Еву требовательно.
Ее пистолет поплыл куда-то вбок, и Еве стоило гигантских сил, чтобы снова вывести его напрямую к фюреру.- Тютюша, -- сказал Ади, -- сынок Гитлер... Сынуля!.. Лапа, бутуз... И все Гитлеры! -- горько добавил он. -- Целая семейка Гитлеров!.. Все смердят, храпят и рыгают, сидя за одним столом... Рыгают!.. -- правая рука его сжалась в кулак. -- Стоят в очереди в нужник. Чешутся. Ковыряются в зубах и носу... Спокойствия захотелось? -- страшно спросил он. -- Уюта? Плюшевых кресел? Семейного бульона? Супружеских трусов?!
- Чтобы бюргер жирел и разлагался от жира, а его половина брюхатела каждый год, как последняя сука?!
- Чтобы по вечерам все пили чай, по воскресеньям ходили в церковь, а потом сосали пиво под деревом и жрали сосиски?! Сосиски!.. -- с отвращением выдохнул он. -- В натуральной слепой кишке! С жиром и специями внутри! С сыром! Вы подумайте, с сыром... -- простонал Ади, изнемогая от подобной перспективы. -- Чтобы каждые четыре года они выбирали бы какого-нибудь жидовина себе в начальники, а он бы разворовывал казну! Напивался бы в дым на дипломатических приемах! И заражал бы сифилисом их дочерей!.. Сифилиса? Сифилиса хотите?
- Не будет вам спокойствия! Не будет семейного бульона!.. Не будет супружеских трусов! И сифилиса не будет! А будет плетка! Вам, сволочам, будет плетка! -- Ади уже махал этой невидимой плеткой, и на стене ходили огромные тени. -- Я не дам вам покоя! А буду стегать и стегать! Тридцать лет... Сорок лет! Пока вы из скотины не превратитесь в людей... А ну, пошли! Вперед и не разговаривать! Потому что небо уже близко! Небо близко!
- DirectorGeorge ClooneyStarsPaul GiamattiGeorge ClooneyPhilip Seymour HoffmanAn idealistic staffer for a new presidential candidate gets a crash course on dirty politics during his stint on the campaign trail.Още един политически филм от Клуни (който почна с гангстерските клонинги на братя Коен) - с Райън Гослинг, Пол Джамати и Сиймур Хофман. Хубави актьори, хубави костюми, Александър Деспла е отговорен за музиката. Сценария е чекия. Обяснявам:
Джордж Клуни е нещо като като Обама (даже постерите му във филма са моделирани под Hope серията), а Райън Гослинг е идеалист, вярва в победата на доброто и безгрешните хора на тая грешна земя. Той обаче, преспива с уж незабележимата си стажантка Моли (нищо, че е дъщеря на някакъв богаташ), и така два пъти, и все по нейна инициатива. И веднъж разбира, че тя е бременна от неговия идол и не може да намери 900$, за да направи аборт. Got it? Неотговорени въпроси: защо тогава е дъщеря на богат човек, ако не може да намери 900$, защо въобще подобно нещо да бъде заявявано? защо след като е бременна от новата политическа икона тя не го изнудва (при все, че всичко е станало по негово желание, тя е била пияна)? защо, при все, че е бременна от един мъж, тя започва да спи с друг мъж (и към края има hint за трети)? защо Джордж Клуни е толкова тъп, че да прасне малолетната си стажантка по време на кампанията за президент? защо Райън Гослинг не се съветва с прекия си шеф, а тръгва сам да чисти след нея? защо тя се самоубива в края на краищата?
С тоя антураж, ако се махне пробитата като швейцарско сирене история със стажантката, може и да се получи приличен филм. - DirectorBrian HelgelandStarsHeath LedgerMark AddyRufus SewellAfter his master dies, a peasant squire, fueled by his desire for food and glory, creates a new identity for himself as a knight.Имало едно време, трима добри приятели, които работели за един смел рицар. Случило се обаче так, че господаря им веднъж задрямал и повече никога не се събудил, а това дало възможност на най-младия - и смел, и амбициозен, и красив - от тях да облече доспехите му, да излезе и да победи в неговата битка. Оттам нататък се почнало грандиозното турне на сър Уилям из Европа, където победа след победа той завоювал сърцето на красивата Джоселин (няква принцеса), успял дори да намери истинския си баща, много нови приятели (жена-ковач, поет-нудист), един враг (с който обаче се справя безкръвно де, PG-13) и накрая три дена всички яли, пили и се веселили.
Това тук е много детско и предсказуемо. Някакъв мелез от Астерикс и Обеликс, Гладиатор и Ромео + Жулиета, само че за деца и с многообещаващ блондин в главната роля (който ще приключи кариерата си с друг рицарски филм, по-мрачен, но точно толкова детски). Едно от най-тъпите неща е желанието на режисьора (който по-често работи като сценарист) да ни накара да чувстваме музиката на Ренесанса така, както са я чувствали хората от онова време, “Director Brian Helgeland once said in an interview that he had a simple explanation for the use of modern music in the movie. He said that he felt it would show people today what people then felt about their music. When true Renaissance music is used in movies today it fails to convey the emotional response that people back then had to such music. Helgeland used modern music to try to elicit an emotional response in the movie audience akin to what medieval people would have felt when hearing the music of that time.”. В резултат на което още в първата сцена селяните насъбрали се да гледат кеч подпяват на Фреди Меркюри, без да е ясно откъде са чували песен, която ще бъде написана след няколко века и глас, който все още не се е родил. Ако беше доведено до екстрима - както е при Баз Лурман - щеше да е яко, ако съвременността беше навсякъде, и в монтажа, и в ракурсите, но тук не е така, всичко се ограничава до попкорна и кока-колата (в смисъл, че разни туткави селяни раздават вино и говеждо месо на публиката), т.е. в границите на комфорта на средностатистическия посетител на мола. Детски филм за тинейджъри е много кофти жанр, от който е трудно да излезеш с достойнство. Впрочем, ето малко ревю от егоист от едно време “Веселата и нахална енергия, която блика от всяка сцена, може да се опише единствено с аналогии. Ако беше алкохол, щеше да е текила със спрайт, трясната в бара. Ако беше плод, щеше да е четири килограма праскови... Чудесна история за израстването и откриването на истинската идентичност, разказана между смехотворно брутални рицарски сблъсъци (бронята на Хийт Леджър има изковано лого с подозрително познат продълговат сопол); великолепни,безкомпромисни изпълнения от дузина британски актьори (когато тръбачите вдигнат роговете си, за да обявят началото на състезанието, вместо тръбен звук се чува китарно соло на Брайън Мей); искряща от вдъхновение любовна история (Шанин Сосамън носи прически, оформени с лак и спрей в най-добрите традиции на рейв-културата, и се появява в абсолютно всяка сцена с различна рокля, с която и Трики не би се посрамил). Изненадващо, чисто и бляскаво забавление, след което не можеш да изтриеш усмивката си дни наред.” Ами, рейв-културата, Хийт Леджър и кариерата на Шанин Сосамън са deader than dead, тъй че от цялото забавление е останало нещо интересно само за най-малките. Времето лекува всичко, слава Богу. - DirectorAleksandr SokurovStarsLeonid MozgovoyMariya KuznetsovaSergey RazhukJoseph Stalin (Sergei Razhuk) visits ailing Russian leader Vladimir Lenin (Leonid Mozgovoy) in 1923.Резенциите на филмите на Сокуров съдържат твърде много прилагетелни в опити да се опишат пейзажите или настроението им - в случая с Телец става дума за последните дни на Ленин, дача, поляни, огромни открити стаи, сплетничаща прислуга надничаща постоянно от всеки ъгъл и самия Владимир Ильич - стар и безобразен, приличащ ту на говорещ труп, ту на меланхолично зомби, ту на дете в страшен костюм. Постоянно опитващ се да сметне колко прави 17 по 22, уж за да си докаже, че ума не е пострадал, бавно вървящ към тъжния си финал -сам, насред огромната си градина, вторачен в небето. Виещ от болка, от невъзможност да контролира това, което се случа, да руши и да твори. Невъзможност да се смири с тялото си, което го подчинява на езика на хората, които са му подчинени - над него се и надсмиват, и го нагрубяват. Ленин тук е безпомощен в ръцете на Сталин, неговите страдания са първите от многото бъдещи успехи на Йосиф В. Облечен в бяло, изключващ музиката при появлението си (безкрайни вариации на Рахманинов, излишно театрализиращи случващото се), Сталин е строен и красив, смел и безподобен. Тържество на младата плът над свитото от болка и старост тяло. Телец е тъжен, по-скоро физиолочен филм, за самотата, която носи Властта след себе си. И за това, че пред тялото си всички сме равни. По един или друг начин напомня Бенджамин Батън.
- DirectorAleksandr SokurovStarsIssei OgataRobert DawsonKaori MomoiThird part in Aleksandr Sokurov's quadrilogy of Power, following Moloch (1999) and Taurus (2001), focuses on Japanese Emperor Hirohito and Japan's defeat in World War II when he is finally confronted by General Douglas MacArthur who offers him to accept a diplomatic defeat for survival.Най-светлия и топъл филм от трите. С най-ярък финал. С най-тънки настроения, с най-трогателен главен герой. С най-силно усещане за катарзис. Ако Молох плаши, Телец отблъсква, то Слънце осветява. Осветява, защото самия Хирохито е човек по-скоро на науката и поезията, отколкото на действието и силата. Хирохито изследва подводния свят (и вижда унищожението на страната си чрез риби-самолети), среща се с професори за да обсъди възможното Северно Сияние над Токио, шегува се със слугите си и постоянно принизява сана си, а понякога дори го унизява. Раздава подаръците си на другите, стеснява се да излезе пред американските фотографи, говори на английски със завоевателите си, по този начин рушейки хиляди илюзии в главите на подчинените си. Солнце говори най-вече за народа, който вярва в мита, и за който поражението е в това да види как лидера на страната се съгласява да капитулира и да се откаже от божествения си син. Той го прави в името на частното спасение, на семейството си, своето и хиляди други, но това остава неразбрано. Повечето от хората около него приключват живота си с харакири. Филм за поглъщането на културите, страшния монолог на американски полковник за това как цялата геополитика е покупко-продажба, пушенето на пура, шоколада Хърши’с... Властта винаги ще те преследва под формата на Вина, дори да се опитваш да се откажеш от нея. Много добър филм.
- DirectorFrançois TruffautStarsCharles AznavourMarie DuboisNicole BergerA pianist helps his brother escape from two gangsters, who retaliate by abducting their kid brother.Това е единственото монтирано от Трюфо доказателство, че той е част от Новата Вълна. Всичко, което съм му гледал е толкова академично, и толкова заето да следва каноните на жанра или правилата на играта или духа на времето, че никога не съм виждал в него homo ludens, само безкрайни упражнения в кинознание. Тук обаче всичко си е на местата. Какво струва кадъра с умиращата майка след фразата “Майка да ми пукне, ако лъжа”, прекрасния момент с прослушването на Шарли, главния герой, когато момичето преди него си излиза намръщено, а когато той засвирва и тя го чува се спира, вслушва и променена завинаги изчезва от кадъра. И прекрасните разговори за рокли, жени и сладолед по време на отвличания и обири (чисто по Тарантино), и прекрасния, нетърпелив, невнимателен монтаж и главния герой, свит и стеснителен, малко напомнящ Колин Фаръл от In Brughes и ред други дребни и големи изненади. С много важен суб-плот - историята за бедния музикант и бедната сервитьорка, богатия продуцент, богатия музикант и скучаещата жена. За егоизма по време на женска истерия. Най-свободния му, важен филм. Излиза в една година с A Bout De Souffle заради което е и явно недооценен. Много си струва, повече от всичките му 400 удара взети заедно.
- DirectorSteve McQueenStarsMichael FassbenderCarey MulliganJames Badge DaleA sex addict's carefully cultivated private life falls apart after his sister arrives for an indefinite stay.За такива филми най мразя да си давам парите. Арт-хита на сезона, еднодневката на годината. Обичайната история за порасналите брат и сестра, чиито емоционален живот е парализиран от някакви грешки в детството. Eyes Wide Shut випуск 2012, бесърдечните монолози за вагината като единствен пробив в системата за достъп на богатите, белите и красивите. Без хулиганството и топлината на Shortbus, без да стига до крайности в патетиката, без да се запомня, без да вдъхновява, държи се на славата на Фасбендер и Малиган и желанието на хората веднъж годишно да гледат нещо “по-така”. С толкова стройни кадри, безлична история и насилен драматизъм, че ако беше живо понятието “лайфстайл” този щеше да е задължителен. Shame on a *beep*
- DirectorAleksandr SokurovStarsJohannes ZeilerAnton AdasinskyIsolda DychaukA despairing scholar sells his soul to Satan in exchange for one night with a beautiful young woman.Снимана от оператора на Хари Потър, тази част от тетралогията стилистически е по-близо до фентъзито от началото на новия век (Lord Of The Rings, особено началните кадри и епизодите с галопиращите коне и Исландия), отколкото до интимния, максимално приближен до героя си Сокуров от останалите филми. Не че му липсва дълбочина или нещо, но сякаш и има повече ефекти, и визуални, и смислови, отколкото е нужно - и ученик Вагнер, създаващ уродлив нов човек в буркан и разбиващ го поради невнимание, и пияните руснаци, и баните в коприва, и използването на църквата като тоалетна... Фауст не е отчаян учен, Фауст е обикновен човек, обладан от желание, което не може да спре, независимо на какви изпитания се подлага и какво му се налага да стори, за да го удовлетвори. Дявола е в огромно торбесто тяло без полови признаци, напомнящ на Пингвина с кривенето си, постоянно лазещ по иконите и кръстовете, на въпроса “Кой тук вярва в Бог?”, отговарящ “Аз”. Сокуров сякаш намира чувството си за хумор в този филм - в ярко осветената насмешка над хората, тяхната дребност, низкост. Възможността да ги покаже беззащитни пред изкушението и опиянени от яростта си (Мефистотел бива затрупан с камъни, със силата на Ленин от Телец, а след това Фауст се отправя напред в безкрая към нови подвизи). Монтажа е стихиен, ракурсите са като че ли си попаднал в центъра на торнадо, но при все това филма е бавен, твърде строго придържащ се към сценария, който чудно, но - е загубил блясък в диалозите при превода, чувства се. Не знам какво още да кажа. На този момент, сякаш трите филма се възприемат по-цялостно без този тук. Той им дава предистория от една страна, смислова (и даже хронологическа), а от визуална сякаш ги предсказва и твърди, че така или иначе живота е лоша шега и че няма голяма трагедия дори в големите заблуждения. Един вид, не знам. Някой друг път ще го гледам пак.
“Все мы в очереди к Дяволу”, “убивая Дявола человек окончательно теряет метафизику, остается одним, плоским, пустым, как лист”