2012

Списък гледано и обмислено.

Легенда на оценките:
1 - crap
5 - for special purposes only
10 - must-see
View:
Log in to copy items to your own lists.
1.
A Dangerous Method (2011)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 6.5/10 X  
A look at how the intense relationship between Carl Jung and Sigmund Freud gives birth to psychoanalysis. (99 mins.)
“ Прилича на филм на Уди Алън, нещо като Midnight In Vienna, на мястото на Оуен Уилсън е Кийра Найтли, на мястото на Хемингуей - Фройд. Прилича и на реклама на краве масло снимана от Масленников - всичко е ярко, диалозите са скучни, но постоянно и в крайна сметка става дума за мъж, който се бои да изневери на жена си, но го прави под влияние на героя на Венсан Касел, след това съжалява, връща се към нея и пак си отива. Типичен ромком. Неприятна Кийра, но със цици. Прилича на “Высоцкий”, историята съществува само по себе си, не се ражда от героя, той е само за да дойдат зрителите в киното, там - псевдо предсмъртна нарко псиделика в СССР, тук псевдо садо мазо порцелан във Виенна. Твърде много паралели, малко собствено лице. ” - boris-bajkov
 
2.
The Descendants (2011)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.3/10 X  
A land baron tries to reconnect with his two daughters after his wife is seriously injured in a boating accident. (115 mins.)
Director: Alexander Payne
“ Топъл, атмосферен, спокоен, човешки по американски. Много прилича на About Schimdt, само че онзи е в студени цветове, средна класа, американска провинция, а тук все пак Хаваи, море, богато, голямо семейство (Михалкови в хавайски ризи, джапанки и с тен, имат си дори собствен огромен къс земя, който в един красив, лиричен момент навещават на джипа си, аналогично с Никита в “Анна от 6 до 18”). Хубав увод - добър начин да започнеш, развенчаване на мита за земния рай на Югб може да се използва, или да се измисли нещо в този дух, “Всички си представят страната ми като безкрайна зелена поляна с насядали по групички цицорести момичета, безплатен алкохол на бъчви, вкусна, вкусна храна - всички се тъпчем с Мак, пеем на живо само в караокето и циците си ги купуваме от магазина. Глобалния фолклор, глобалната тъга. Ние също умираме - грозно, болезнено и скъпо. Бог, у нас, също няма.” С нищо не изпъква, но и с нищо не дразни. Все едно го няма. ” - boris-bajkov
 
3.
Haywire (2011)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 5.8/10 X  
A black ops super soldier seeks payback after she is betrayed and set up during a mission. (93 mins.)
“ Содерберг е от тези автори, които са автори само в контекста на филмографията си, взети поотделно филмите им са представители на определени жанрове и нищо повече. (черта, присъща на много големи имена от Америка, напр. Лумет, Полак; студиен режисьор, стахановец, Трюфо в Европа). Това е 31 му филм, а последното десетилетие въобще ги пуска по 3 в година. 2011 определено е тази на b опитите - един за масово заразяване, един в жанра на Дон Дракона Уилсън, но с поправка на съвременност - играе женския шампион по кик-бокс, пълничка девойка без татуировки, в годината на режещия гърла екранен феминизъм. Бандерас с брада, Дъглас за красота, ръкопашен бой в статични кадри, надбягване (без коли, стъкла, коне или паркур - чист спринт) по европейските улици, любовник-предател, и всичко това заснето за жълти стотинки, без взривове, с изстрели само във възгланицата. Унила история, няма го обожанието и облизването на Тарантино и Родригес, само сухо повтаряне на законите на средното straight-to-vhc. На фона на Death Proof Содерберг е цайсатия лузър в клас от нехранимайковци. Всичко знае, нищо не му е интересно. ” - boris-bajkov
 
4.
The 400 Blows (1959)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 8.1/10 X  
Moving story of a young boy who, left without attention, delves into a life of petty crime. (99 mins.)
“ Ами това уж е от началата на Новата Вълна, но е доста скучно, няма го експеримента и експресивността на Жан-Люк. Сравнително трогателна история за момче с бедни, заети родители, истеричен учител и приятел от аналогично заето, но богато семейство. Двамата се занимават с дребни безобразия, докато него не го затварят в приют за малолетни престъпници, където той си излива душата пред жената психиатър и избягва в посока на морето (за да има красив финал, не че има какво да прави там). Историята е в някакъв смисъл вечна, лишена от злободневност и подробности, затова изглежда е вдъхновила мнозина след това, но като преживяване не е нещо особено. Има далеч по-трогателни (но нравочуителни) съветски детски филми. Не вярвам да вдъхновява някого 40 години след излизането си на бял свят. ” - boris-bajkov
 
5.
The Shining (1980)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 8.4/10 X  
A family heads to an isolated hotel for the winter where an evil and spiritual presence influences the father into violence, while his psychic son sees horrific forebodings from the past and of the future. (146 mins.)
Director: Stanley Kubrick
“ Две неща: много яка музика. Не само подбора и, но и как звучи, епично голяма, както и във всичките му останали филми, да разбера нещо повече за това какво е искал от саунд инженерите си. Второ, Джек Никълсън вярно скапва историята, отнема и психологизма, възможността да се разкаже за срива на човек, който се прави на това, което не е, не издържа на въздържанието, “добрия семеен живот” и творческото спокойствие. Животното, което в крайна сметка избягва от клетката си. Джек изначално те кара да чакаш лудостта, той ти я подсказва, не се стеснява от нея, докато, Джон Войт, например, би могъл да разкаже нещо чрез героя си. Цитат в потвърждение: King disliked the casting of Jack Nicholson as Jack Torrance. This was because he felt that in the novel, it was pivotal that Jack is initially a good man who is slowly overcome by the forces of evil and who is fighting a losing battle against alcoholism. King was of the opinion that due to the casting of Nicholson, who was well known for playing unstable characters, Jack in the film is very much on the edge when the story begins, and the character does not possess the inner goodness so vital to Jack of the novel. King wanted to cast someone who could play the character as more genial in the early stages; apparently he was very keen on Jon Voight. ” - boris-bajkov
 
6.
We Need to Talk About Kevin (2011)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.5/10 X  
Kevin's mother struggles to love her strange child, despite the increasingly vicious things he says and does as he grows up. But Kevin is just getting started, and his final act will be beyond anything anyone imagined. (112 mins.)
Director: Lynne Ramsay
“ От жената-режисьор на Ratcatcher, социалка с визуални претенции (находката тук е червеното сладко размазвано по филиите хляб, пръски кетчуп по фланелките, домати и червено вино, чисто доказателство, че камерата не обича червения цвят). Всичко пост е ок, тъй като е психологически оправдано (добри сцени: като кандидатства за работа, яки типажи на колегите и, безнадеждната табелка inspire, много хубава сцена с новогодния корпоратив, абсолютния развал на гнилата под-средна класа, много яко с магазина, когато вижда другата жена и се скрива от нея (прецакано от кадъра с консервираните домати)) всичко до - не, тъй като липсва елементарна логика на нещата. Дете маниак, нито една консултация с психиатър, при все възможността за едипов комплекс, майка и баща с абсолютно неясна причина за любовта им (сцената в дъжда не се брои, не обяснява нищо), и въобще бащата е карикатурно пуст и примитивен и по реднекски прост американец, не му вярваш. Ако биеше жена си, да, но сега е абсолютно в нищото, просто глупак. 15 години в един дом, който никак не си променя интериора. Всички рапидни флешове - много моветон. Нещо средно между Grace Is Gone и Elephant, но твърде елементарно, без истински катарзис накрая, с контрастни по въздействие, оправданост и техническо изпълнени части. Като цяло - повече дразни с таблоидната си фалшивост и маниери. Артхаус блокбастер, твърде US за нашия вкус, по противност прилича на филмите на Пол Хагис, примитивна версия на нещо вече видяно (както е Crash на 21 Грама). ” - boris-bajkov
 
7.
War Horse (2011)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.2/10 X  
Young Albert enlists to serve in World War I after his beloved horse is sold to the cavalry. Albert's hopeful journey takes him out of England and to the front lines as the war rages on. (146 mins.)
“ Сигурно има някаква заплетена геополитическа игра и надлъгване за мощ и историческо влияние зад цялата тая история с кончето и неговата война, но не знам кой ще я забележи, освен по-мустакатите критици и режисьори (които не напразно ги споменавам, стремежа на Михалков към всякакви насекоми и куци свещенници в Утомленные солнцем 2 е първото, което ти идва на ум при вида на момчето, което говори с коня). Сега, какво да преразказвам филма, типичен епически байопик с хепи енд, но главния герой не говори, а цвили. Камерата е някаква много пластична, цветовете много класически и има от задължителните сцени с подвиг (напр., как кончето оре нива от камъни, или надбягва чисто новата кола на местния плейбой), има и във финала една такава кръстоска между Ничия земя и типичната за всички 80тарски екшъни сцена, “коя-жичка-да-отрежа” - коня се въргаля в бодлива тел и не може да стане и немец и французин си подават ръце и клещи и го измъкват. Има и някаква гей тема, щото приятеля на коня така и не си намери приятелка, остана си с животното и с родителите накрая, горкия. ” - boris-bajkov
 
8.
My Little Princess (2011)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 6.4/10 X  
Violetta is raised by her grandmother. Her mother Hanna tries to make a living on taking photographs... (105 mins.)
Director: Eva Ionesco
“ Изабел Юпер в ролята на Рената Литвинова получава за подарък (от стария майстор) Nikon и започва да снима малолетната си дъщеря с черепи и жартиери. Филма е типична телевизионна драма (каквито в Кан и Франция, видимо, преобладават, напр. Аз обявявам война) и съчетанието между социалната и философската страна (откъде-накъде-такива-майки-възпитават-деца срещу аз-правя-изкуство-а-не-порно) е неудачно, скучно и смешно. В края се разкрива страшна тайна за това кой с кого спал в семейството преди две поколения. Има и нелепа гръцка баба (умира, но на нейно място изниква затлъстяваща соц. работничка, честна замяна) и сцена с две противни женски истерии една след друга (майка и дъщеря) и някакъв вампир от Здрач целува малката за малко и като резултат още едно разбито семейство. So sad, че не става дума за дипломна работа във ВГИК. ” - boris-bajkov
 
9.
Indifference (2011)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 5.8/10 X  
(82 mins.)
Director: Oleg Flyangolts
“ Това уж трябва да е стилизирано под 60-те (а стилизацията тук е формулата на успеха), но си прилича на 80-те (когато е снимано), монтажа и ефектите са от 90-те и ерата на кабелната телевизия и по някаква неясна причина излиза тъкмо сега. И гепи главния приз на Кинотавр, айде бе.
Става дума за двама, които в началото ги обединява ареста, а в края - Женя, недостъпната. В първия сблъсък доброто побеждава, във втория не. Междувремено някаква Corel Draw версия на Майло от Маската ходи наляво-надясно из столицата (по уличните знаци ще я познаете), но с една антена КГБ си я прибира обратно и я пуска в открития космос. Съдържа безброй несъдържателни кадри от типа на “Лебедев пътува”, много музика, за запълване на пустотата и отвратителен музикален номер, за да се потвърди материалната и идейна безизходица. И въобще - трябва да се напише списък топ безпомощни филми, които са прибягвали до танц във финала, за да я има “черешката на тортата”. Черешка, черешка, ама черемша. ” - boris-bajkov
 
10.
The Woman Next Door (1981)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.4/10 X  
Two ex-lovers wind up living next door to each other with their respective spouses. Forbidden passions ensue. (106 mins.)
“ Историята вкратце: срещу идеалното тричленно семейство на Депардье във френската провинция се настанява да живее двойка щастливо влюбени - авиадиспечер и непреодоляната студентска любов на Жерар. В първото действие той се крие и я избягва (една забавна сцена със забравено куфарче на капака на колата), във второто те правят много амур в специално наета за целта хотелска стая, но Фани в един момент започва да се чувства неудобно, той пък избухва в ревност и те си устройват бой по женски на градинско парти със съседите. Следваща част вече всички знаят какава е работата и озверелия Жерар (“аз все пак предпочитам филми за индианци и каубои”) се кротва, но пък на нея нещо и прещраква и тя изпада в Меланхолия, буквално: плаче от тъга, лежейки по корем на зелена поляна. В края се намира практично решение: едно последно рандеву на което тя застрелва него и себе си, а от куцата разказвачка научаваме поуката (“нема угаждане”) и филма свършва. Ами, това е. ” - boris-bajkov
 
11.
The Grey (2011)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 6.8/10 X  
After their plane crashes in Alaska, six oil workers are led by a skilled huntsman to survival, but a pack of merciless wolves haunts their every step. (117 mins.)
Director: Joe Carnahan
“ Тегав, бавен филм за смърт и обреченност. Doomed thriller, както ги наричам, аналогичен е Knowing, по един нелеп начин напомня The Road, но е по-близо до суровостта на книгата, отколкото драмата на филма. Повесть о настоящем человеке без хепи енд. Дразнещото не е дори евтиния уоу-ефект предизвикван от внезапно вдигане на звука на макс, а от безбройните предсмъртни речи, на герои, за които ни е през кура, защото сме ги гледали 20-на минути, последните пет от които са ги яли вълците. Когато Бари Линдън или Моцарт умира, може - големи филми, големи хора, големи мисли. В някакъв трилър да се правят такива опити за опъване на нерви - защо? На какво работят, с каква цел? Да бяха увеличили интригата с малко канибализъм, а тук... “Медитация върху смъртта”? Твърде плоско. Героите са практически един човек, а Лиам Нийсън играе големия му брат. Нищо запомнящо се, много дразнещо. Taken беше добре, тук - нъцки. The Edge! ” - boris-bajkov
 
12.
The Graduate (1967)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 8.0/10 X  
A disillusioned college graduate finds himself torn between his older lover and her daughter. (106 mins.)
Director: Mike Nichols
“ Това е супер! Дъстин Хофман е голям, сценария е голям, всичко е чудо. Безброй детайли, много от които биха ми били полезни за курсовата (например, първата сцена, с партито по случай завършването му и всичките странни поканени хора, камерата го следва плътно зад врата, поздравленията се преплитат, той нищо не разбира, едвам си проправя път сред тълпата), супер сцена с подаръка му (как той излиза облечен в акваланг и скача в басейна, умоляван от безумните си родители, които се радват на отличника си като на домашен любимец; много яко използване на субективна камера, през скафандъра и уместно това, че тяхното дърдорене спира на неговото дишане), много театрален монтаж на места (в смисъл, че когато се показва “месеца любов” изглежда сякаш той минава през различни помещения на една сцена, т.е. все едно гледаме постановка, но това е много добре направено). Странно, разбира се, че е възможно два пъти един след друг да звучи една и съща песен на Саймън и Гарфънкъл (те са гениални, така или иначе), но финала е абсолютен епос - когато затварят всичките озверели старци и родители в църквата, достойно за финала на филм на Карпентър или Ромеро, на филм с вампири или зомбита! Толкова емоционално и епично решено. Много силна сцена, когато се съблича в първата вечер прословутата м-с Робинсон. Добре е, че има сцена в която мъжа и идва да си говори с него в стаята, в която той живее в университета. Много добра сцена, когато той съобщава на родителите си, че иска да се жени за нея. Въобще, шест точки, един от най-добрите е този. В imdb има такова наблюдение: Benjamin is walking from the right side of the screen to the left, while everyone else in the scene is moving from left to right. In western culture, things that move left to right seem natural (think of the direction you read words on a page), those that move right to left seem to be going the wrong way. These two visual techniques echo the themes of the film, Benjamin is going the wrong way, and getting nowhere in life, което най-вероятно не е лишено от здрав смисъл, съдейки по титрите - които са черни и крупни, излизат плавно, докато Дъстин Хофман стои спокойно на травелатор, пътуващ отдясно-наляво. ” - boris-bajkov
 
13.
Back to the Future (1985)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 8.5/10 X  
Marty McFly, a 17-year-old high school student, is accidentally sent 30 years into the past in a time-traveling DeLorean invented by his close friend, the maverick scientist Doc Brown. (116 mins.)
Director: Robert Zemeckis
“ Толкова основен филм, че даже не знам какво да кажа. Ако има нещо хубаво в 80те - това е Майкъл Джей Фокс в тия два филма (щото третия вече не тамън). Първия пък е чист диамант - много излъскан и изгладен, идеалния холивудски филм. Земекис ги прави три такива - освен този, Forrest Gump и Contact, останалото във филмографията му се колебае някъде около средното ниво. ” - boris-bajkov
 
14.
Gone with the Wind (1939)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 8.2/10 X  
A manipulative Southern belle carries on a turbulent affair with a blockade runner during the American Civil War. (238 mins.)
Director: Victor Fleming
“ Лол, най-епичния, скъп и важен филм на ранния Холивуд, и ако трябва да ги правим all-time класациите - този бие даже Star Wars, щото има някъде към 4 милиарда на сметката си, без да е франчайз, без има анимационен филм, прекуал, сикуъл или серия играчки със Скарлет О’Хара в Макдоналдс. Четири часа е (разделен в две серии), разказва за Гражданската Война в Щатите, в резултат на която Юга, със своето псевдо-джентълменство, обноски и аристокрация е бил поглътнат от циничния, пресметлив и каубойски Север. Скарлет О’Хара губи жизнерадостта си, трима мъже (първия пада жертва на желанието и да си отмъсти, задето нейния любим не се жени за нея, втория е добър самарянин, който тя гепи от по-малката си сестра, но той се трупясва след някакви бурни събития и тя наследява от него бизнес, третия, който, впрочем е другия главен герой и си тръгва с прословутата фраза от всички топове), невиността си (застрелва на стълбите един офицер с мустаци), детето си (аналогично на друг епос, но за друго столетие и държава, малкото детенце става жертва на амбициите на родителите да язди кон и се пречуква) и в общи линии се оказва, че една много самотна жена, без никаква опора, освен парчето земя и дома, в който е израснала (и няколко смешни негърки-служанки с кръгли лица, като от старо анимационно на WB). Проблема тук е, че всеки се влюбва в не когото трябва. Тя харесва някакъв офицер, който отначало и признава, че чувствата са взаимни, но пък не може да прави с нищо, длъжен да се жени за друга. Тя не спира да го обича и цял живот помага на жена му, прекарва я през целия фронт, в дъжд и кал, на една каруца, докато тя лежи до току-що роденото и дете, а след това се труди сеейки памук сума време, за да изкарва пари за нея и прочее, и прочее. В нея се влюбва Рат Батлър, който е богат, циничен, красив и успява да оцелее в едни смъртоносни за повечето хора времена; той я обича до края на филма, угажда и, жени се за нея, но в крайна сметка не издържа на нейната нелюбов и си тръгва. И тя остава сама, ей Богу. Много сама. Истината е, че ако си тръгнал да правиш филм за самотата и ако си напипал верния тон, то 4 часа хронометраж и огромното количество епическа музика ще са ти само на полза - в крайна сметка, човек е сам. И на никой не му пука какво се случва с него. ” - boris-bajkov
 
15.
Romancing the Stone (1984)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 6.9/10 X  
A romance writer sets off to Colombia to ransom her kidnapped sister, and soon finds herself in the middle of a dangerous adventure. (106 mins.)
Director: Robert Zemeckis
“ Дъглас, Катлийн Търнър, Земекис, Дани Де Вито. 80те години на 20 век. Има и още един филм, The War Of The Roses, който си е черна комедия за стандартните буржуазни семейни отношения, които прерастват в истерична омраза и трошене на скъпи мебели, бяла и черна техника. Имат и продължение на този конкретен, нарича се The Jewel Of The Nile, не съм го гледал, но зад него не стои Земекис, така или иначе тук всичко е много непретенциозно и плитко - писателка на любовни романи отива да предаде карта на съкровище в Колумбия, за да спаси сестра си, която пък е отишла там да търси умрелия си мъж. Впоследствие много нишки не намират логичен край, но пък Катлийн среща любовта си в лицето на Майкъл Дъглас, който също е американец и при все, че не е много опитен в сафарито, в нужния момент успява да улучу не нея, а лошите и оттам нататък сме обречени на смешки за “добре дошъл” в джунглата, например, как той и реже токовете, тя казват “Бяха Гучи”, а той “Станаха удобни”. Няма много екшън, акцента е повече на любовната история (и ту мач Дъглас в бяла риза към финала, лошо), но пък има една отхапана от крокодил ръка с много кръв, такъв, момент на истината в целия този декоративен кич, който отвсякъде изглежда на някакъв то ли разлигавен Индиана Джоунс, то ли и аз не знам какво, но във всеки случай не е апетитно. ” - boris-bajkov
 
16.
Cigarettes and Coffee (2004 Short Film)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.6/10 X  
Two characters discuss business in a restaurant. (15 mins.)
Director: Cristi Puiu
“ Това е късометражка на Кристи Пую - главната звезда на румънската вълна в киното от 00те. Всичко е много просто - баща и син се срещат в кафене (с твърде много за избор минални води), за да решат къде да проработи останалите две години до пенсията си стария. Вали дъжд на улицата, сина бърза и не слуша, но изяжда две порции, бащата е приказлив. Разделят се. Moody. ” - boris-bajkov
 
17.
J. Edgar (2011)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 6.6/10 X  
J. Edgar Hoover, powerful head of the F.B.I. for nearly 50 years, looks back on his professional and personal life. (137 mins.)
Director: Clint Eastwood
“ Май това е най-търпимия Ди Каприо от сериозния му период. В смисъл, че нито в Shutter Island, нито в Revolutionary Road мога да го гледам без да се почувствам като на предните редове в търговищкия театър. Той и Том Круз остаряват по един много некрасив начин, но впрочем не това е главното. Филма тук е втория, след Milk опит за политически гей-байопик. По моите спомени Шон Пен води по точки - финала беше по-драматичен (убийство), камерата по-артистична, корените му по-скандални (улиците на Сан Франциско); от друга страна за Джей Едгар малко е потвърдено, малко е разкрито, пък и той самия си е бил кофти интроверт явно, няма какво да се лъжем. Преди всичко да отбележа ужасния грим, който се коментира навсякъде из мрежата и прави стария Едгар да прилича на Сиймур Хофман от Synecdoche, New York. Визуалния подход е типичня за Клинт Ийстууд от последните 10 години минимализъм, и в музиката също, и историята е сухо разказана и затова най-емоционалните моменти в нея (сцена с признание в любов прерастващо в нелеп бой, и кървава целувка, голия (!) труп на Хувър) изглеждат много интимно и топло. Същия този минимализъм, впрочем, няма да донесе на филма нищо като награди, тъй като хората са очаквали повече епик, отколкото костюмна драма. За съжаление, такива минути наброяват не повече от 12тина минути на фона на общия хронометраж от 157 - през повечето време става дума или за мъртвото бебе на Чарлс Линдсберг, или за поредния президент на Щатите, който се отнася без уважение към несменяемия директор на бюрото и го задържа пред кабинета, или за червения тероризъм в Америка (който ебаси, ако го е имало в такива количества защо няма добър филм от гледна точка на червен терорист? тук са показани хора, които с пушки стрелят от покривите по маршируващи ветерани - ако е имало такива, защо не са отразени в киното?), има и ужасно много не молонолози, а спийчес за това какво да правим с демокрацията и колко трябва да сме благодарни, че я имаме и сме свещенни. В края излиза и поуката, че можеш да станеш герой за цял народ, наемайки писател за мемоарите си и присъствайки на премиери на филми по арестите ти, но най-близките си няма как да излъжеш, те винаги ще знаят, че хъркаш и тъй нататък. ” - boris-bajkov
 
18.
Moloch (1999)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 6.8/10 X  
In 1942, in Bavaria, Eva Braun is alone, when Adolf Hitler arrives with Dr. Josef Goebbels and his wife Magda Goebbels and Martin Bormann to spend a couple of days without talking politics. (108 mins.)
“ Всъщност става дума за два филма - единия на Сокуров, другия на Арабов. ЮА кръщава сценария си “Мистерия горы” и пише любовна история за Ева Браун, която се влюбва в Адолф (Ади) Хитлер, който не се харесва на родителите и (намират го за нищожество), но блести в нейните, и на цялата и страна, очи като Баща на Нацията. За Ева Браун Хитлер е абсолют - той съчетава образите на Първия Мъж, Принца, Царя, Бунта и Властта - тя няма как да го напусне, такъв вариант отсъства в програмата и, на нея и липсва женската циничност, на която се опитва да я научи жената на Гьобелс, тя не е жена, тя е малко момиче, което мечтае за голямо семейство. Хитлер е малко момче, което мечтае за всичко друго, но не и за любов. Може ли Ева Браун да спаси Хитлер в лудостта му? Може ли тя да го убеди, че любовта е по-важна от смъртта?
Хитлер във версията на Арабов е обект на сарказъм и насмешка. Той постоянно развива странни, абсурдни или просто отблъскващи теории (най-често на маса) - как се ловят раци с мъртва бабичка, защо на чехите мустаците им стърчат нагоре, защото сред северните народи има толкова много луди, защо капковидната форма е бъдещето на съдостроенето... Хитлер е на растителна диета, не яде нищо живо, планира да атакува Италия и да засее завладяната Украйна с коприва. “ Адольф, если попробовать подыскать близкую нам аналогию, — человек из тусовки Марата Гельмана.“ Хитлер не е в състояние да оцени последствията от действията си. Той не е роден интелектуал, нито човек с добър вкус или нещо друго. Желанието му да бъде слушан изтича от желанието му да бъде умен в очите на другите - нещо, което не му се е отдавало в собственото му семейство. Желанието да бъде единствен. Той владее Ева Браун и никога не я пуска, защото се бои да рискува. Вкусът му е налудничаво изтънчен и като цяло, Ади на Арабов ми напомня карикатурен вариант на














Неслучайно слагам имено картинката. Сега идва ред на Адолф. На филма на Сокуров. Първия от тетралогията за Властта - Молох. Молох е божество, чието поклонение е изисквало дете в жертва. Ева Браун и неродените и деца, милионите немски и руски войници и техните неродени деца - всички на олтара на един от “неуспешните, но силни кандидати за ролята на Антихриста”.
Хитлер, в желанието си да надвие смъртта освен Антихриста напомня и малко дете. Впрочем, точно толкова максималист и наивен е в сексуалните си отношения с Ева Браун - двамата играят на котка и мишка губейки представа кой кой е на териториите на солидната конферентна зала, той се преструва, че е болен, само и само тя да го пожалее - той иска да вижда в нея и майка, и сестра, и приятел, и любовница. Но само за него и за никой друг, - тази абсолютна власт на тялото му е много нужна.
Важното при Хитлер е неговата неуморимост във всичко, неговата упоритост. Невероятния му финален монолог (приведен малко по-отдолу без съкращение), разкриващ простата му същност - на сина, който не иска да е като родителите си - дава и най-страшното му качество, той не се страхува от себе си. Той се счита за начало и край на всичко, той има възможност да решава какъв е порядъка в природата (и заради това е останала изглеждащата като кръпка сцена със свещенника), той е в ролята на Бог, той няма морал, защото той създава морала. Ако новия морал изисква няколко милиона жертви - то, какво от това? Въпроса на Разколников решен с труповете на хиляди.
Хитлер живе в студен, страшен замък на върха на една планина. Сам, обграден от покорни, дори незабележими слуги, угаждащи и боящи се, огъващи се под неговата воля, смешки и теории. Той е абсолютно недостижим в полета си, всепоглъщащ, без състрадание. Хитлер е точно толкова жив, колкото и мъртъв. Той е абсолютния мит, създаден от дребни фетиши, но именно този мит, който е нужен, за да съществува властта. Той олицетворява мита. Самоубийството му също. Отказа да се сблъскаш със собствената си съдба, последиците от собствените си дела. Липсата на смирение.



- Бабушка Гитлер... -- сказал вдруг Ади трескучим голосом. -- Дедушка Гитлер... Папа Гитлер, мама Гитлер... -- губы фюрера исказила брезгливая усмешка. -- Дочка Гитлер... -- с особенным чувством произнес он. -- Доченька, дочура... Тютюша!.. Ведь Тютюша? -- спросил он Еву требовательно.
Ее пистолет поплыл куда-то вбок, и Еве стоило гигантских сил, чтобы снова вывести его напрямую к фюреру.
- Тютюша, -- сказал Ади, -- сынок Гитлер... Сынуля!.. Лапа, бутуз... И все Гитлеры! -- горько добавил он. -- Целая семейка Гитлеров!.. Все смердят, храпят и рыгают, сидя за одним столом... Рыгают!.. -- правая рука его сжалась в кулак. -- Стоят в очереди в нужник. Чешутся. Ковыряются в зубах и носу... Спокойствия захотелось? -- страшно спросил он. -- Уюта? Плюшевых кресел? Семейного бульона? Супружеских трусов?!
Плечи Евы передернул озноб.
- Чтобы бюргер жирел и разлагался от жира, а его половина брюхатела каждый год, как последняя сука?!
Ади задергался. Изо рта его полетели слюни.
- Чтобы по вечерам все пили чай, по воскресеньям ходили в церковь, а потом сосали пиво под деревом и жрали сосиски?! Сосиски!.. -- с отвращением выдохнул он. -- В натуральной слепой кишке! С жиром и специями внутри! С сыром! Вы подумайте, с сыром... -- простонал Ади, изнемогая от подобной перспективы. -- Чтобы каждые четыре года они выбирали бы какого-нибудь жидовина себе в начальники, а он бы разворовывал казну! Напивался бы в дым на дипломатических приемах! И заражал бы сифилисом их дочерей!.. Сифилиса? Сифилиса хотите?
Он клокотал, как вулкан.
- Не будет вам спокойствия! Не будет семейного бульона!.. Не будет супружеских трусов! И сифилиса не будет! А будет плетка! Вам, сволочам, будет плетка! -- Ади уже махал этой невидимой плеткой, и на стене ходили огромные тени. -- Я не дам вам покоя! А буду стегать и стегать! Тридцать лет... Сорок лет! Пока вы из скотины не превратитесь в людей... А ну, пошли! Вперед и не разговаривать! Потому что небо уже близко! Небо близко! ” - boris-bajkov
 
19.
The Ides of March (2011)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.1/10 X  
An idealistic staffer for a new presidential candidate gets a crash course on dirty politics during his stint on the campaign trail. (101 mins.)
Director: George Clooney
“ Още един политически филм от Клуни (който почна с гангстерските клонинги на братя Коен) - с Райън Гослинг, Пол Джамати и Сиймур Хофман. Хубави актьори, хубави костюми, Александър Деспла е отговорен за музиката. Сценария е чекия. Обяснявам:
Джордж Клуни е нещо като като Обама (даже постерите му във филма са моделирани под Hope серията), а Райън Гослинг е идеалист, вярва в победата на доброто и безгрешните хора на тая грешна земя. Той обаче, преспива с уж незабележимата си стажантка Моли (нищо, че е дъщеря на някакъв богаташ), и така два пъти, и все по нейна инициатива. И веднъж разбира, че тя е бременна от неговия идол и не може да намери 900$, за да направи аборт. Got it? Неотговорени въпроси: защо тогава е дъщеря на богат човек, ако не може да намери 900$, защо въобще подобно нещо да бъде заявявано? защо след като е бременна от новата политическа икона тя не го изнудва (при все, че всичко е станало по негово желание, тя е била пияна)? защо, при все, че е бременна от един мъж, тя започва да спи с друг мъж (и към края има hint за трети)? защо Джордж Клуни е толкова тъп, че да прасне малолетната си стажантка по време на кампанията за президент? защо Райън Гослинг не се съветва с прекия си шеф, а тръгва сам да чисти след нея? защо тя се самоубива в края на краищата?
С тоя антураж, ако се махне пробитата като швейцарско сирене история със стажантката, може и да се получи приличен филм. ” - boris-bajkov
 
20.
A Knight's Tale (2001)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 6.9/10 X  
After his master dies, a peasant squire, fueled by his desire for food and glory, creates a new identity for himself as a knight. (132 mins.)
Director: Brian Helgeland
“ Имало едно време, трима добри приятели, които работели за един смел рицар. Случило се обаче так, че господаря им веднъж задрямал и повече никога не се събудил, а това дало възможност на най-младия - и смел, и амбициозен, и красив - от тях да облече доспехите му, да излезе и да победи в неговата битка. Оттам нататък се почнало грандиозното турне на сър Уилям из Европа, където победа след победа той завоювал сърцето на красивата Джоселин (няква принцеса), успял дори да намери истинския си баща, много нови приятели (жена-ковач, поет-нудист), един враг (с който обаче се справя безкръвно де, PG-13) и накрая три дена всички яли, пили и се веселили.
Това тук е много детско и предсказуемо. Някакъв мелез от Астерикс и Обеликс, Гладиатор и Ромео + Жулиета, само че за деца и с многообещаващ блондин в главната роля (който ще приключи кариерата си с друг рицарски филм, по-мрачен, но точно толкова детски). Едно от най-тъпите неща е желанието на режисьора (който по-често работи като сценарист) да ни накара да чувстваме музиката на Ренесанса така, както са я чувствали хората от онова време, “Director Brian Helgeland once said in an interview that he had a simple explanation for the use of modern music in the movie. He said that he felt it would show people today what people then felt about their music. When true Renaissance music is used in movies today it fails to convey the emotional response that people back then had to such music. Helgeland used modern music to try to elicit an emotional response in the movie audience akin to what medieval people would have felt when hearing the music of that time.”. В резултат на което още в първата сцена селяните насъбрали се да гледат кеч подпяват на Фреди Меркюри, без да е ясно откъде са чували песен, която ще бъде написана след няколко века и глас, който все още не се е родил. Ако беше доведено до екстрима - както е при Баз Лурман - щеше да е яко, ако съвременността беше навсякъде, и в монтажа, и в ракурсите, но тук не е така, всичко се ограничава до попкорна и кока-колата (в смисъл, че разни туткави селяни раздават вино и говеждо месо на публиката), т.е. в границите на комфорта на средностатистическия посетител на мола. Детски филм за тинейджъри е много кофти жанр, от който е трудно да излезеш с достойнство. Впрочем, ето малко ревю от егоист от едно време “Веселата и нахална енергия, която блика от всяка сцена, може да се опише единствено с аналогии. Ако беше алкохол, щеше да е текила със спрайт, трясната в бара. Ако беше плод, щеше да е четири килограма праскови... Чудесна история за израстването и откриването на истинската идентичност, разказана между смехотворно брутални рицарски сблъсъци (бронята на Хийт Леджър има изковано лого с подозрително познат продълговат сопол); великолепни,безкомпромисни изпълнения от дузина британски актьори (когато тръбачите вдигнат роговете си, за да обявят началото на състезанието, вместо тръбен звук се чува китарно соло на Брайън Мей); искряща от вдъхновение любовна история (Шанин Сосамън носи прически, оформени с лак и спрей в най-добрите традиции на рейв-културата, и се появява в абсолютно всяка сцена с различна рокля, с която и Трики не би се посрамил). Изненадващо, чисто и бляскаво забавление, след което не можеш да изтриеш усмивката си дни наред.” Ами, рейв-културата, Хийт Леджър и кариерата на Шанин Сосамън са deader than dead, тъй че от цялото забавление е останало нещо интересно само за най-малките. Времето лекува всичко, слава Богу. ” - boris-bajkov
 
21.
Taurus (2001)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.0/10 X  
Joseph Stalin (Sergei Razhuk) visits ailing Russian leader Vladimir Lenin (Leonid Mozgovoy) in 1923. (104 mins.)
“ Резенциите на филмите на Сокуров съдържат твърде много прилагетелни в опити да се опишат пейзажите или настроението им - в случая с Телец става дума за последните дни на Ленин, дача, поляни, огромни открити стаи, сплетничаща прислуга надничаща постоянно от всеки ъгъл и самия Владимир Ильич - стар и безобразен, приличащ ту на говорещ труп, ту на меланхолично зомби, ту на дете в страшен костюм. Постоянно опитващ се да сметне колко прави 17 по 22, уж за да си докаже, че ума не е пострадал, бавно вървящ към тъжния си финал -сам, насред огромната си градина, вторачен в небето. Виещ от болка, от невъзможност да контролира това, което се случа, да руши и да твори. Невъзможност да се смири с тялото си, което го подчинява на езика на хората, които са му подчинени - над него се и надсмиват, и го нагрубяват. Ленин тук е безпомощен в ръцете на Сталин, неговите страдания са първите от многото бъдещи успехи на Йосиф В. Облечен в бяло, изключващ музиката при появлението си (безкрайни вариации на Рахманинов, излишно театрализиращи случващото се), Сталин е строен и красив, смел и безподобен. Тържество на младата плът над свитото от болка и старост тяло. Телец е тъжен, по-скоро физиолочен филм, за самотата, която носи Властта след себе си. И за това, че пред тялото си всички сме равни. По един или друг начин напомня Бенджамин Батън. ” - boris-bajkov
 
22.
The Sun (2005)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.4/10 X  
Third part in Aleksandr Sokurov's quadrilogy of Power, following Moloch and Taurus, focuses on Japanese Emperor Hirohito and Japan's defeat in World War II when he is finally confronted by General Douglas MacArthur who offers him to accept a diplomatic defeat for survival. (110 mins.)
“ Най-светлия и топъл филм от трите. С най-ярък финал. С най-тънки настроения, с най-трогателен главен герой. С най-силно усещане за катарзис. Ако Молох плаши, Телец отблъсква, то Слънце осветява. Осветява, защото самия Хирохито е човек по-скоро на науката и поезията, отколкото на действието и силата. Хирохито изследва подводния свят (и вижда унищожението на страната си чрез риби-самолети), среща се с професори за да обсъди възможното Северно Сияние над Токио, шегува се със слугите си и постоянно принизява сана си, а понякога дори го унизява. Раздава подаръците си на другите, стеснява се да излезе пред американските фотографи, говори на английски със завоевателите си, по този начин рушейки хиляди илюзии в главите на подчинените си. Солнце говори най-вече за народа, който вярва в мита, и за който поражението е в това да види как лидера на страната се съгласява да капитулира и да се откаже от божествения си син. Той го прави в името на частното спасение, на семейството си, своето и хиляди други, но това остава неразбрано. Повечето от хората около него приключват живота си с харакири. Филм за поглъщането на културите, страшния монолог на американски полковник за това как цялата геополитика е покупко-продажба, пушенето на пура, шоколада Хърши’с... Властта винаги ще те преследва под формата на Вина, дори да се опитваш да се откажеш от нея. Много добър филм. ” - boris-bajkov
 
23.
Shoot the Piano Player (1960)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.6/10 X  
Charlie Kohler is a piano player in a bar. The waitress Lena is in love with him. One of Charlie's brother... (81 mins.)
“ Това е единственото монтирано от Трюфо доказателство, че той е част от Новата Вълна. Всичко, което съм му гледал е толкова академично, и толкова заето да следва каноните на жанра или правилата на играта или духа на времето, че никога не съм виждал в него homo ludens, само безкрайни упражнения в кинознание. Тук обаче всичко си е на местата. Какво струва кадъра с умиращата майка след фразата “Майка да ми пукне, ако лъжа”, прекрасния момент с прослушването на Шарли, главния герой, когато момичето преди него си излиза намръщено, а когато той засвирва и тя го чува се спира, вслушва и променена завинаги изчезва от кадъра. И прекрасните разговори за рокли, жени и сладолед по време на отвличания и обири (чисто по Тарантино), и прекрасния, нетърпелив, невнимателен монтаж и главния герой, свит и стеснителен, малко напомнящ Колин Фаръл от In Brughes и ред други дребни и големи изненади. С много важен суб-плот - историята за бедния музикант и бедната сервитьорка, богатия продуцент, богатия музикант и скучаещата жена. За егоизма по време на женска истерия. Най-свободния му, важен филм. Излиза в една година с A Bout De Souffle заради което е и явно недооценен. Много си струва, повече от всичките му 400 удара взети заедно. ” - boris-bajkov
 
24.
Shame (2011)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.3/10 X  
In New York City, Brandon's carefully cultivated private life - which allows him to indulge his sexual addiction - is disrupted when his sister arrives unannounced for an indefinite stay. (101 mins.)
Director: Steve McQueen
“ За такива филми най мразя да си давам парите. Арт-хита на сезона, еднодневката на годината. Обичайната история за порасналите брат и сестра, чиито емоционален живот е парализиран от някакви грешки в детството. Eyes Wide Shut випуск 2012, бесърдечните монолози за вагината като единствен пробив в системата за достъп на богатите, белите и красивите. Без хулиганството и топлината на Shortbus, без да стига до крайности в патетиката, без да се запомня, без да вдъхновява, държи се на славата на Фасбендер и Малиган и желанието на хората веднъж годишно да гледат нещо “по-така”. С толкова стройни кадри, безлична история и насилен драматизъм, че ако беше живо понятието “лайфстайл” този щеше да е задължителен. Shame on a *beep* ” - boris-bajkov
 
25.
Faust (2011)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 6.6/10 X  
A despairing scholar sells his soul to Satan in exchange for one night with a beautiful young woman. (140 mins.)
“ Снимана от оператора на Хари Потър, тази част от тетралогията стилистически е по-близо до фентъзито от началото на новия век (Lord Of The Rings, особено началните кадри и епизодите с галопиращите коне и Исландия), отколкото до интимния, максимално приближен до героя си Сокуров от останалите филми. Не че му липсва дълбочина или нещо, но сякаш и има повече ефекти, и визуални, и смислови, отколкото е нужно - и ученик Вагнер, създаващ уродлив нов човек в буркан и разбиващ го поради невнимание, и пияните руснаци, и баните в коприва, и използването на църквата като тоалетна... Фауст не е отчаян учен, Фауст е обикновен човек, обладан от желание, което не може да спре, независимо на какви изпитания се подлага и какво му се налага да стори, за да го удовлетвори. Дявола е в огромно торбесто тяло без полови признаци, напомнящ на Пингвина с кривенето си, постоянно лазещ по иконите и кръстовете, на въпроса “Кой тук вярва в Бог?”, отговарящ “Аз”. Сокуров сякаш намира чувството си за хумор в този филм - в ярко осветената насмешка над хората, тяхната дребност, низкост. Възможността да ги покаже беззащитни пред изкушението и опиянени от яростта си (Мефистотел бива затрупан с камъни, със силата на Ленин от Телец, а след това Фауст се отправя напред в безкрая към нови подвизи). Монтажа е стихиен, ракурсите са като че ли си попаднал в центъра на торнадо, но при все това филма е бавен, твърде строго придържащ се към сценария, който чудно, но - е загубил блясък в диалозите при превода, чувства се. Не знам какво още да кажа. На този момент, сякаш трите филма се възприемат по-цялостно без този тук. Той им дава предистория от една страна, смислова (и даже хронологическа), а от визуална сякаш ги предсказва и твърди, че така или иначе живота е лоша шега и че няма голяма трагедия дори в големите заблуждения. Един вид, не знам. Някой друг път ще го гледам пак.
“Все мы в очереди к Дяволу”, “убивая Дявола человек окончательно теряет метафизику, остается одним, плоским, пустым, как лист” ” - boris-bajkov
 
26.
Bad Timing (1980)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.1/10 X  
The setting is Vienna. A young American woman is brought to a hospital after overdosing on pills, apparently in a suicide attempt... (123 mins.)
Director: Nicolas Roeg
“ Арт Гарфънкъл за главна роля е най-големия грях в този филм, който включва и изнасилване, и опит за самоубийство. С прическата на Айзенщайн и емоционалния спектър на кафеварка той вреди на историята от началото до края и, помагат му не най-бляскавия Кайтел на втори план и ред неясности в сценария.
Сюжета е от най-тъжните - за невъзможността да притежаваш чуждо тяло, да контролираш напълно човека, с който си, да му се доверяваш. Арти е психиатър с нестабилна психика, Ръсел е типична блудница - вечно пияна, целуваща се с кой ли не и с възрастен съпруг някъде далеч назад, в чужбина. Двамата са нехармонична двойка, той я ревнува и иска само за себе си, тя страда и хем го обича, хем не и се седи на едно място. Веднъж предозирала, лежаща безжизнена на леглото си, бива изнасилена от лекаря, след което отведена в болница, където и престои трахеотомия и разследване. Арти невъзмутимо не си признава вината (при все наличните доказателства), а и тя не го издава излизайки от кома. Пито-платено, вината е обща.
Интересното е монтажа - свободен, витиеват, разхвърлян и непоследователен,сцени с обиска на квартирата се монтират с по-спокойния им секс (и погледа на Харви Кайтел в за секунди се превръща в съвест), или разрязването на гърлото и представено като еякулация на Арти. Твърде дълъг и не толкова смел (след непобедимия Bitter Moon) филма оставя усещане за нереализиран потенциал, при все, че има силни сцени - чукането на стълбищата, а не в новия и, току-що обзаведен апартамент, нейната истерия от балкона на същия, разговора им в двора на академията с постоянния разфокус и игра с оптиката.
Заглавието не е обяснено във филма, а това, което намерих в интернет е "I didn't have a title for it at all. One evening we were sitting up, and an incident occurred. I said, 'Oh God, it's bad timing.' That's what a lot of life is: 'Isn't it extraordinary! I just met you, but I got married last month!' Of course, Bad Timing has a double connotation of 'bad-timing,' stepping out on your lover." Това е интересно, тъй като се прочита подсъзнателно - тя, млада и оплетена от един възрастен мъж, който явно не я отпуска юридически, се отдава на много други и по този начин си играе на свобода; той, професор, който спи с не най-красивите проститутки на Виена, но на определена възраст, вече искащ нещо повече от любовница; тяхната невъзможност да синхронизират животите. Впрочем, началните надписи напомнят Last Tango In Paris.
Малко повече за сравнението с Горчива Луна - и тук, и там имаме европейски град, и тук, и там имаме история разказана в няколко плоскости, и тук, и там, имаме страничен слушател, който дълбае в мрака, (Харви Кайтел, Хю Грант), и тук, и там имаме жена, която не може да бъде сама. Има дори аналогични сцени, и в двата случая с негри даже, в Bad Timing ги качват насред пустинята (отначалото оглеждайки деколтето и, и след това има място само за нея до шофьора, а Арти отзад гледа през мръсното стъкло, че те се забавляват и негодува) и случая с негъра в съседната стая от Bitter Moon, и в двете темата за безпомощността в определени ситуации, страха от по-силния, интересен, чисто сексуално по-привлекателен мъж. Но. Полански като по-голям майстор, като титан, взима простото и го прави огромно - той демонизира женския образ, той е много по-жесток към героите си и спокоен към формата на филма, монтажа, стуктурата на разказа са класически, а обратите са от най-страшните възможни, той не се спира и прави така, че слушателя/съвест да бъде също съблазнен от героинята-демон, което при Роуг го няма. И въобще, забравих да забележа, но Роуг е странен тип - снимал е в три филма подред три рок звезди, Джагър, Бауи, Гарфънкъл. Може би тогава се е прочул с това, било му е trademark и се е чувствал задължен да вземе Арти тук. Много неподходящо, разбира се. И все пак, “Горчива луна” е етюд, мит даже по-скоро пластически, физически (какво струва епизода с млякото по тялото и, с негъра-ебач в съседната стая...), където писателя среща плътта и остава безпомощен инвалид, а Bad Timing е психологически филм за безсърдечността, невъзможността да се обвържеш, разследване на взаимното дразнене. Струва си, one way or another, но повече от антропологическа, отколкото кино гледна точка. ” - boris-bajkov
 
27.
Jules and Jim (1962)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.9/10 X  
Decades of a love triangle concerning two friends and an impulsive woman. (105 mins.)
“ Неуловим и преследващ, Jules et Jim е от най-възрастните и сериозни филми в новата вълна. Водещата фигура в дуета от заглавието е всъщност жена - Катрин, - олицетворение на муза, идеал, красива като статуя, достатъчно импулсивна, за да скочи в Сена от скука, свободна като хипи в началото на един по-страшен век. I Tu Mama Tambien
Жул напомня на Джъд Лоу от Closer, а Джим е по-скоро ” - boris-bajkov
 
28.
The Fearless Vampire Killers (1967)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.3/10 X  
A noted professor and his dim-witted apprentice fall prey to their inquiring vampires, while on the trail of the ominous damsel in distress. (108 mins.)
Director: Roman Polanski
“ Тъпа комедия на Полански. Толкова тъпа, че никой не се е решавал да се пробва за главна роля и му се е наложило сам да свърши черната работа. Толкова тъпа, че някои смешки в нея се повтарят толкова пъти, колкото е body count-a във филмите на Шварценегер. Толко тъпа, че в сравнения с нея Young Frankenstein е драма на Вирджиния Улф.
Мега фейл и срам, в общи линии. Когато героите се плашат, актьорите се плезят. Тържество на лошия вкус без да e b movie, щото му липсва бързината и хъса, тук всичко е бавно и всеки тъп гег се приподнася по минута и половина. Най-бездарния Полански ever. ” - boris-bajkov
 
29.
The Artist (2011)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 8.0/10 X  
A silent movie star meets a young dancer, but the arrival of talking pictures sends their careers in opposite directions. (100 mins.)
“ Конфекция. Филм, който може да бъде разбран и от кучето, което играе в него. Баналната история “помогни-и-ще-ти-помогнат” пресечена с още по-баналното “голяма-звезда-гасне-от-алкохол-но-се-спасява-в-последния-момент”. Заснет като ням филм от 30те, защото иначе щеше да е световно неизвестен straight to vhc френски ромком за неделя следобяд. В резултат имаме носител на Оскар, Бафта, Глобус, Цезар и ред други значки. Какъв е смисъла? Не е ясно. Къде е таланта? Също.
Аз съм свикнал с мисълта, че награди се дават повече за месидж, отколкото за постижения. Оскара е за епос, за глобалната добра идея - че негрите са също хора, че болните от СПИН страдат, че гейовете са също мъже, че ние трябва да разговаряме един с друг повече... В Артиста няма никакво послание, само съмнително техническо постижение, което бледнее на фона на ред други Оскари за технически постижения (в т.ч. и Avatar). Т.е. малко не е ясно за чий чеп ни е тоя филм окичен с букет награди във всеки must-see каталог оттук до края на света, ама нейсе. Всеки сам си живее с грешките. ” - boris-bajkov
 
30.
Dr. Strangelove or: How I Learned to Stop Worrying and Love the Bomb (1964)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 8.5/10 X  
An insane general triggers a path to nuclear holocaust that a war room full of politicians and generals frantically try to stop. (95 mins.)
Director: Stanley Kubrick
“ Изящен. Особено след предишната глупост, която гледах, Кубрик блесва с тънка ирония, много чиста и стилна ч/б картинка (напомняща широко разпространените му фотографии от журналистките му година), камерен сюжет (прилича на пиеса повече отколкото на филм, 3 помещения за 3 актьора), който е съвсем сериозен и драматичен, но решен в ироничен, саркастичен тон. Доказателство тому е факта, че има и друг филм по същата история, Fail Safe, който залага на драмата и в исторически план губи. Сцените с абсурдните улични престрелки между американци явно са вдъхновявали и Спилбърг, и Call Of Duty. Най-ключовото тук обаче са образите - няма слабо място, нито карикатурни, нито гротескни, те са хем реални, хем с насмешка. Навсякъде е намерена границата и всичко е много изкусно, играта е толкова висока топка, колкото май никъде след това не е било при Кубрик. Единствения по-идеализиран образ е този на американския президент, - той е нито истеричен, нито глупав, нито вдъхновен и е в общи линии единствения, който се държи адекватно в такава ситуация. Основата на сюжета е много силна - един луд повлича след себе си цяла война срещу несъществуващ противник. Жалко разбира се, че е толкова злободневен и едва ли би представлял широк интерес днес в други кръгове освен тесно специализираните военни и кино любителски. Но наистина е точен, малък филм, пощенска картичка от онова време. ” - boris-bajkov
 
31.
The Son (2002)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.7/10 X  
A joinery instructor at a rehab center refuses to take a new teen as his apprentice, but then begins to follow the boy through the hallways and streets. (99 mins.)
“ Типична европейска социална драма с мистическо начало от средата на 00те. Стедикам зад гърба на главния герой, “естествена” игра на актьорите, само чист звук от площадката, никаква музика, библейски сюжет разказан с помощта на криминална хроника. Малолетен убива малолетния. Убиеца среща бащата на жертвата и втория преодолява дълъг вътрешен път от желанието до отмъсти до прошката.През цялото останало време едно пъхтене, наблюдаване на спящото момче, ядене на сандвичи с него, каране на кола много дълго (което минавало за съспенс, видите ли) и тн. В добавка, бащата работи като дървар, около него постоянно са разни дъски и деца, които се учат да ги обработват и той успява да стане даже опекун на убиеца на сина си, отказвайки да го задуши в трогателната сцена след разкритието кой кой е. Който все още не се е сетил, че става дума за прошка, Бог и кръста, който носим със себе си цял живот чувства морално удовлетворение.
Хич не ме кефи. Другите им филми разказват за нелегалната албанка Варна и нейния приятел наркоман, малката Розета и алкохолизираната и майка живеещи в каравана и продажби на деца, за да се плати тока. Ще ги гледам ли? Не. ” - boris-bajkov
 
32.
Karin's Face (1984 Documentary)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 6.6/10 X  
A film based on the pictures from Ingmar Bergman's personal photo album, especially the pictures of his mother Karin. (14 mins.)
Director: Ingmar Bergman
“ Слайд-шоу за майката на Бергман. Снимки и рандъм клавиши от пианото. За die-hard феновете е екстаз, i guess, останалите са благодарни, че не е отишъл в сантиментални крайности, като някои свои руски колеги. ” - boris-bajkov
 
33.
La Vie de Bohème (1992)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.7/10 X  
Three struggling artists try to make passable livings in Paris despite knock backs and tragedies. (100 mins.)
Director: Aki Kaurismäki
“ Комедия noir. На пръв поглед е филм за неудачници, но всъщност става дума за посредственост. Трима герои, които пропиляват всяка подарена им възможност от некадърност, пиене или безхаберие. Нищо чудно, че главния нещастник е албанец.
Черно бял Париж, трима приятели, единия с 21актна пиеса, която никой не публикува, втория автор на авангардна симфонична музика, която никой не слуша, третия албанец художник. Първия за малко му се дава възможност, става редактор на едно списание, но бързо го унищожава публикувайки пиесата си, спейки със секретарката си и прочее... Музиканта е най-бегло засегнат и се радва на най-много успех сред жените, може би, той е най-щастливия от тримата герои, заема от всички, но никога не връща и даже успява да си купи кола. Бедния албанец. Един път го експортират, а след това и жена му, след няколко раздели завинаги, взима и умира, изпивайки и последните му пари, карайки го да продаде всичките си картини. И той остава сам с кучето си.
Този филм не заслужава особено внимание. Но в него има нещо, което много ме плаши.

Что делать, если ты — художник слабый?
Учиться в Лондоне, Берлине или Риме?
Что делать, если не хватает славы?
Жениться на известной балерине?

Что делать, если хочешь быть примером?
Писать руководителей портреты?
Что делать, если нет своей манеры?
Писать в чужой?
Чужой присвоить метод?

Что делать, если до тебя сто раз
писали так же
и писали то же?
Что делать?
Стоит ли стараться?
Что делать, если ты — плохой художник? ” - boris-bajkov
 
34.
We Bought a Zoo (2011)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.1/10 X  
Set in Southern California, a father moves his young family to the countryside to renovate and re-open a struggling zoo. (124 mins.)
Director: Cameron Crowe
“ Нещо странно стана с Камерън Кроу през 00те, докато предишното десетилетие той нямаше грешка - от пробивното си начало със Singles и Say Anything, които са важни поне за гръндж поколението, до големите си, мащабни холивудски картини с нескрити подмигвания към Били Уайлдър и други величия, голяма доза личен елемент и просто умение да подбира правилните хора, да пише точните сцени, да улучва струните - Jerry Maguire и Almost Famous. Но през 00те нещо се прецака и всичко тръгна не по плановете. С (не)нужния римейк Vanilla Sky.
През 2004 дойде Elizabethtown. Орландо Блум на мястото на Том Круз, Кирстен Дънст като Рене Зелегуер. Маратонки вместо баскетболисти. Опит за самоубийство и абсурдно гротескна сцена с погребение. Твърде американска, за да се хареса в Европа. Но и филма беше твърде разсеян като форма, за да се хареса в Америка. Тежък, с много странни и сякаш отвличащи от основното акценти, той оставяше зрителя с впечатлението, че са го помъчили малко и вече може да си ходи... Умението да разставя правилно точки, да намира баланса в историята се беше изпарило. Минаха шест години. И се пръкна филм за зоопарка.
Ебати глупоста. Романтична комедия без романтика. Скарлет и Мат се целуват накрая де, но прелюдията яко липсва и това е минус. За сметка на това има ред истории за болни тигри, мили маймунки и излюпващи се пиленца. Инфантилно като дете на Бейб и Бетовен. Основната драма във филма е - ще му стигнат ли на Деймън кинтите да го вдигне зоопарка на крака или нe. Guess what, дето се вика. Има и някаква уж сълзлива история за егоистичния син, който рисува отрязани глави и е в депресия по случай кончината на майка им, но... Това е толкова corny направено, толкова плоско и ясно, предсказуемо, банално... Типичен детски филм, неясно как излязъл от една (някога) светла глава. Предполагам, че нещо се е омазало в личния му живот, че някой му липсва, иначе не виждам причина за десетилетие да се правят два филма със централен проблем смъртта на близък, но както и да е, де. Жалко за таланта. И за Мат Деймън, който е станал баси дебелака. Трябва отделно да напиша за някои от най-неприятно остаряващите актьори - Ди Каприо също е в тоя списък, само трейлъра на триизмерния Титаник ми напълни очите със сълзи, а всеки от новите му филми предизвиква най-вече скърцане със зъби. ” - boris-bajkov
 
35.
The Collector (1967)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.6/10 X  
A womanizing art dealer and a painter find the serenity of their Riviera vacation disturbed by a third guest, a vivacious bohemian woman known for her long list of male conquests. (89 mins.)
Director: Éric Rohmer
“ С един по-добър оператор и една по-заплетена история, това е talkie-talkie драма на брега на морето, пак за избора между две жени - едната постоянна, другата внезапна. Мъжа обаче пак е келеш и вместо да се държи прилично, нещо оплита конците и го докарва до там, че я пуска на един богат колекционер, с чиято поява филма малко заприличва на сочно турско порно от 80те. Има обаче и хепиенд - след като изкушението си отива, главния герой малко меланхоли, а след това набира номера на любимата в Лондон.
Естествено осветление и огледала е рецептата на красотата в случая. Закадров глас и твърде консервативна манера на разглеждане на събитията е рецептата на досадата. Не знам, сега, след няколко дена въобще не ми е интересно да се връщам към него. Settingа и картинката си струват, разбира се, но нито като актьорска игра (откъде да се вземе, я), нито като стил ми е близко (въпреки стилните ударни и трите пролога в началото, нататък всичко е класическо). Критиците винят възрастта на Ромер за леката му отстраненост от пъргавата Нова Вълна, но дали това е така или не, все тая. Въпроса е, че във време в което темата за отношенията между трима се е дискутирала свободно и с искрена симпатия е малко вяло да се правят такива филми, нещо като... Не знам, всичко пак се свежда до това, че главния герой от скука създава едни проблеми, дето не са нужни на никой. Той не си пада по момичето, нито има нужда от нея, нито нищо. Той просто скучае и търси на какво да фокусира вниманието си. Тя пък възприема цялото нещо като игра. И така се получава, че ни вълка, ни агнето сити и цели. Нравоучително. ” - boris-bajkov
 
36.
The Bakery Girl of Monceau (1963 Short Film)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.5/10 X  
A law student regularly visits a Paris bakery to flirt with a brunette employee. (23 mins.)
Director: Éric Rohmer
“ Първия от цикъла морални проповеди на Ерик Ромер, с които тепърва ще се заемем. Тук един студент се влюбва в жена, в която всеки ден се засича на улицата, веднъж се заговаря и той я кани на кафе, но след това тя изчезва и той започва да страда, като за да лекува раните си избира да ходи по улиците, където я е срещнал, евтините бисквити и флирт с пълничката им продавачка. Тя си го харесва, а него го отвращава вниманието и, и даже увереността, че той би могъл да и отговори със взаимност. Забиват си среща, но той внезапно среща любовта си, която, оказва се, си счупила крака, но вече всичко е наред и той спокойно се решава да пропусне срещата, в името на морала - един вид, тази с кафето я е обичал повече, от тази, която е убедил да излезе с него, въпреки собствената си липса на интерес и нейната на опит.
Както аз го разбирам, това е малък филм за малки мъже, които хем искат, хем не могат, и за това как човек от скука прави едни работи, дето сега, защо му е да ги прави не е ясно, ама ей на, напук. Дребен и незначителен. ” - boris-bajkov
 
37.
Six in Paris (1965)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 6.9/10 X  
Six vignettes set in different sections of Paris, by six directors. St. Germain des Pres (Douchet), Gare du Nord (Rouch)... (95 mins.)
“ Пет тъпи вица от авторите на Cahiers Du Cinema. Първия е за американска студентка, която преспива с обаятелен французин с мансарда и синьо шалче, но на сутринта я очаква традиционната изненада - той не иска да е добър съпруг. За съжаление, историята продължава - тя го среща още веднъж, докато той позира като натурщик за художниците в университета и, а след това се оказва под обекта на вниманието на неговия вдъхновител, друг обаятелен француз, със същата мансарда и синьо шалче. Девойчето се чувства наебано, а на нас ни показват следващия виц - за двойка с квартира срещу Gare Du Nord и жена, която постоянно се оплаква от пълнеещия и, ленив и все по-скучен мъж. След това на улицата тя среща пълния му антипод - богат, с къща и тайни кавалер, но пък отказва да го последва в страната на чудесата и той взема, че се хвърля на трамвайните релси. Третия виц е за опитната проститутка и неопитния скован младеж, героите са горе-долу добре подбрани, тя е нещо като Лайза Минели, а той прилича на герой от нямото кино. Четвъртия е на Ромер и включва чадър, улично хахо и настъпване, никакъв морал. Пети е Годар с лек и въздушен анекдот за красиво момиче, две писма, два любовника и желанието да живееш собствения си живот (даже музиката е същата).
And now for something completey different: La Muette. Това е нещо като пушка, която гърми в последния акт, защото тоя сборник яко не оправдава очакванията, които създават участниците и концепцията му. Но Шаброл спасява положението: в дом, в който всички винаги ходят с официални дрехи, момчето вижда баща си да щипе задника на прислужницата. Вечерите са съпроводени с гневни спорове на родителите, които не се слушат един друг. Повтарящи се крупни кадри как те поглъщат храна и вино, пълен гротеск. Момчето си ляга и скучае, в стаята му има ред пеперуди забити на карфица. Той взима две карфици, отива и разбива портрета на важния си дядо. След това излива шампоаните на майка си, взима едни тапи за уши, прочита инструкциите и оттам нататък живее живота си без да чува нищо - пожелава им лека нощ, на другия ден пак засича баща си с любовницата, оставя майка си да умре на стълбите викайки за помощ, докато довършва домашното си по математика, и по този начин получаваме финалния общ план на Париж (единствен за тази история; от каквито сборника изобилства), студен, страшен и анонимен. Paris, Je T’Aime ли? Кура ми, дет се вика. Stunning. Шаброл в ролята на гротескния баща. Roots of all evil - Ханеке, Озон, ето ви къде сте. ” - boris-bajkov
 
38.
Zhertva vechernyaya (1988 Short Film)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.2/10 X  
The manifestation and fireworks on the 1st of May, one of the ritual celebrations of Soviet times, as a gathering of tired participants of a mass scene falling into pieces without the director's orders and without any aims. (20 mins.)
“ 18-минутна сепия на Сокуров, преплитане на църковното “Да исправится молитва моя, яко кадило пред Тобою, воздеяние руку моею жертва вечерняя” и някаква първомайска ленинградска манифестация, фойерверки и ОМОН, народа пляска и се радва. Нищо интересно. И нищо не се е променило в тая страна за n години. ” - boris-bajkov
 
39.
The Tenant (1976)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.8/10 X  
A bureaucrat rents a Paris apartment where he finds himself drawn into a rabbit hole of dangerous paranoia. (126 mins.)
Director: Roman Polanski
“ Кафкиански Полански срещу старците. От подробното си, но настръхващо начало до трансгендерния си финал, филма сее вдъхновения за поколения напред - оставил е по нещо и за Mullholand Drive, и Inland Empire. Стивън Кинг също има опити в тая насока, 1408, но едва ли някой може да надбяга шампиона в демонизирането, който в случая на собствения си гръб (буквално) изнася такава история, че накрая те оставя без финални титри и дъх.
Самия автор в главната роля се заселва в нов апартмент, предишния наемател на който е скочил през прозореца. Камерата на Свен Нюквист прави един от най-ярките dream sequence в историята на хоръра - прост и очевиден, но майсторски изпълнен, с внезапно станалите XXL размер мебели в стаята, със срещата със самия себе си наблюдаващ се от собствения си прозорец. Филм построен на великия страх: че някой те наблюдава мълчейки, неподвижно, застинал срещу прозореца ти... Историята е проста, но брилятнтно разказана и си струва отделно да се направи дисекция на структурата на сценария, толкова точно следва каноните.






Той кани приятелите си, те не му разрешават да шуми. Той иска да се оплаче в полицията, те го предупреждават, че дома им не търпи удари по репутацията си. Той не иска да подписва срещу черната овца на входа, те го обвиняват в егоизъм. Той обува чехли, пола, жартиери, перука... Под овациите на насядалите по покрива и первазите съсеи се хвърля по следите на предишната жертва. И така два пъти.
Много европейски по стила на ужаса си - има нещо и от Гоголовия Шинел, и от Едгар По, от кино референсите задължителния е Rear Window, от литературните може да се спомни още сцената от Двойника на Достоевски, пак с ръкопляскания и унижение, цитирания от Арабов разказ на Чехов за неясно от кого оставената да гори свещ... Кино пруф, че адът - това са другите.
Две думи за първоизточника - Ролан Топор е френски художник и писател, един от съоснователите на арт-движението Panic, което взима името си от гръцкия бог на плодородието и животновъдството, полу-човек, полу-коза. Занимавали са се с продължаване на хардкор традициите на сюра, който към този момент се е комерсиализирал - Йодорвски например, облечен в кожа и на мотор, е рязал гърлата на гърски, лепил е змии една за друга и се е оставял да го бият гол. Впрочем, има и по любопитни достижения: “обесването” на равин, жертвоприношението на кокошки, хвърлянето на живи костенурки в публиката, голи жени намазани с мед, и, - внимание - огромна вагина “раждаща” Йодоровски. Самия Топор, впрочем, също като Полански е с полски корени и в детството си се е криел от нацистите - тема, която явно прозира и във филма. Линк: http://w3.multimedia.univ-tlse2.fr/topor/#



Адски добър филм, задължителен. ” - boris-bajkov
 
40.
Bonnie and Clyde (1967)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.9/10 X  
A somewhat romanticized account of the career of the notoriously violent bank robbing couple and their gang. (111 mins.)
Director: Arthur Penn
“ Един от най-често повтаряните сюжети в американското кино - Badlands, True Romance, Natural Born Killers, Thelma & Louise, Gun Crazy, The Sugarland Express - в оригиналния си блясък. Много сурова режисура, много жива игра (Джийн Хекман и Уорън Бийти са супер двойка братя, Фей Дънауей обединява външния вид на Бриджит Бардо с експресията на динамит), много тънък сексуален момент - Клайд Бароу има проблеми с либидото, налага му се да лъже брат си, че тя е по-добра, отколото изглежда и да я отблъсква в леглото. Бони скучае, но пистолета му я привлича повече, отколкото я отблъсква липсата на сексуален апетит.
В една от сцените главните герои крадат кола и собствениците и ги преследват, но в момента, в който те решават да променят стратегията си - да се върнат назад и извикат полицията, всъщност се оказват преследвани от бандата. Биват взети като заложници, а след това в миг изхвърлени на улицата, когато става дума, че работят като гробари и Бони започва да рефлексира - смърта я плаши, тя е най-емоционалната от всички, пише стихове и разкази, началото е нейно - гола, в стаята си, удряща по решетките на леглото от скука. Главната особеност на криминалното им дуо - фотоапарата Кодак на който се снимат с жертвите и оръжията си. Главната им грешка - младия и глупав, К. С. Луис чиято непрадпазливост няколко пъти ги вкарва в капан, а в края и убива.
Впрочем, що се отнася до екшъна: това е може би първия наистина брутален холивудски мейнстрийм филм. Кръвта се лее от шашки, както твърди уикипедия, и Уорнър са настоявали филма да е цветен, а не ч/б, както се е искало на продуцентитe. Монтажа е достатъчно динамичен, но няма нужда да бъде отъждествян с Новата Вълна, и филма се гледа много леко, без да излиза извън рамките на популярното кино като форма или съдържание. Хубава точка спокойствия на финала, когато са ранени, стиховете, секса и след това убийството, саспенса го има. ” - boris-bajkov
 
41.
Gates of Heaven (1978 Documentary)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.5/10 X  
A documentary about a pet cemetery in California, and the people who have pets buried there. (85 mins.)
Director: Errol Morris
“ Рецептата на всичките пилешки супи за душата е тук. Абсолютния американски филм, без романтика, без фантазия, истината и само истината. Пълен с любов в онова нейно наивно измерение, което в Европа и Русия среща само насмешка,
Едно гробище за домашни любимци фалира и 450 животни биват пренесени в друго. Собственика на първото не е просто broken, той е broken-hearted и ние го виждаме да седи в инвалидната си количка под огромна топола. Собственика на второто е прагматичен и ни обяснява причината за pet explosion: противозачатъчните и желанието да се изкарва пари. Тези две неща забавят появяването на деца и внуци, които са ни нужни, за да можем в нещо да проявяваме любовта си, и като техен заместител идват кученцата и котенцата. А ако детето е само и има нужда от братче? Той има двама сина: единия, наскоро скъсал с любовта на живота си, меланхоличен и с китара, обичащ самотата, живеещ в лепкавата тъга на слънчевото гробище, понякога свирещ с дълги сола от висотата на хълма, на който живее. Неговата загуба се лекува чрез загубите на другите. Втория - успешен застраховател, който в един момент си е задал въпроса “Какво правя тук?”, върнал се е в Калифорния и работейки под слънцето, работейки в кабинет с трофеи, той се чувства все по-успешен и щастлив, басейна е винаги под ръка, живота ти е под контрол. Някъде в първата част е останалата мрачната история за конкурента - циничния бизнесмен, който преработва умрели животни. Който казва, че ако умре кон на тая температура, на никой не му се занимава да го погребва. Който казва, че счетоводителката му, която ниога не е виждала каква е технологията им на работа, е напуснала, защото и е противно. Който казва, че има таен договор с местния зоопарк. Прагматичния собственик пък е уверен, че тяхното гробище ще стане най-доброто след време: те предлагат таблички на надгробните камъни, те имат малки езерца между блоковете, които пък са кръстени в чест на достойноствата на животното, което си притежавал. Към финала са разказани истории на хора, които на Коледа са опаковали подаръци за кучето си и си ги слагали под елхата. Които си задават въпроса, че тялото му може и да го няма, но то самото е някъде там, това, което го е държало живо е някъде. И че няма смисъл да се ходи в отвъдното, ако не срещнеш отново домашния си любимец.
Вернер Херцог е изгубил бас и си е изял ботуша, заради този филм. И правилно. Той си заслужава епатажа. Абсолютно talkie-talkie, построен на статични монолози, без закадров глас и музика, просто думи и хора, той е толкова описателен за всичко онова зад Океана, за целия онзи немислим за мнозина живот, че напомня и Straight Story (особено в блестящия монолог на бабичката за сина и, и колата му), и American Beauty (желанието да си най-добрия, да трупаш значки, чинии със признания, медали..). Един от най-големите малки филми, highly recommended. ” - boris-bajkov
 
42.
Duck Soup (1933)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 8.0/10 X  
Rufus T. Firefly is named president/dictator of bankrupt Freedonia and declares war on neighboring Sylvania over the love of wealthy Mrs. Teasdale. (68 mins.)
Director: Leo McCarey
“ Лол, кино-комедия в най-изчистения и вид. И неочаквано, диалозите са смешни като в най-силните моменти на Алън, не е само визуални гегове. Пародия на филмите с диктатори, първоизточник на Bananas по един или друг начин, с най-неотразимия Харпо, отговорния по играта на думи Чико и водещия - Граучо Маркс. Една от най-представителните сцени е когато Чико и Граучо звънят, за да проникнат в дома на Граучо. Или сцената с огледалото. Или перепетиите с плешивия продавач на лимонада. Или постоянната ножица в ръцете на Харпо. Или мотоциклета с кош, който все върви без коша. Целия може да се разбие на страхотни цитати (“Why, a four-year-old child could understand this report. Run out and find me a four-year-old child. I can't make head or tail out of it.”) Много бърз, много забавен, много весел. Всичко се осмива, никакви авторитети. Шест точки. ” - boris-bajkov
 
43.
Everything You Always Wanted to Know About Sex * But Were Afraid to Ask (1972)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 6.8/10 X  
Seven segments related to one another only in that they all purport to be based on sections of the book by David Reuben... (88 mins.)
Director: Woody Allen
“ От ранните му, весели. Шест скеча за секс и два написани, но не влезли в работа - единия за секса при паяците, втория за мастурбацията при Христа. Това, което е налице са силни откриващ и закриващ и в средата filler-и, чието спасение е в стилизацията, всяка една от историите пародира определен жанр. Хамлет, американската драма, Антониони, ч/б телевизията, граф Дракула и Годзила, псевдно научния фантастичен филм. Уди ги е писал и по-добри, тук формата надскача съдържанието. ” - boris-bajkov
 
44.
Maria (1975 Short Film)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.4/10 X  
(40 mins.)
“ Сокуровската Up серия в две части - живот и смърт, по 20 минути, за руската жена Мария. Живота е съветската мечта - стахановец, червен москвич, черно море, пред нас блестят житата. 9 години по-късно обаче е зима, дъщерята си има мъж и проблеми с баща и, който пък си има нова жена, тъй като старата - Мария - се е споминала твърде млада, 46. Тя освен дъщеря е имала и момченце, но го сгазил пиян шофьор на трактор, както въздиша Сокуров в закадровия си текст. Разглеждаме малко снимки от погребението и филма свършва. Неутешима работа, братче. ” - boris-bajkov
 
45.
Putin's Kiss (2011 Documentary)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 6.5/10 X  
Putin seduces a fourteen year old girl and eventually uses nuclear technology to help her escape the fabric of time. (85 mins.)
“ Професионален, датски телевизионен филм в който се преплитат две истории - Маша Дрокова, прес-секретар на движението Наши, в пътя и от желанието да гори книги на Едуард Лимонов до ужаса от сеещата агресия тълпа, която представлява, и Олег Кашин - най-популярния опозиционно настроен журналист, който за серия публикации срещу шефа на Мария получава две дупки в черепната кутия от неизвестни момчета пред блока си. Едната история допълва другата и накрая, естествено, героите се срещат в една много изкуствена за руското ухо сцена. По-добър от миналогодишния Ходорковски, но твърде тв за тукашните кина, и твърде самостоятелен за тукашното тв. Ок е, но нищо повече, ако на някой му е интересно да проследи един сравнително къс период от новата история на Русия - защо не. ” - boris-bajkov
 
46.
La Jetée (1962 Short Film)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 8.4/10 X  
Time travel, still images, a past, present and future and the aftermath of World War III. The tale of a man... (28 mins.)
Director: Chris Marker
“ Черно-бял фотофилм от първата половина на 60те рассказващ обречената любовна история на мъж със силни спомени от детството, който го пускат в time traveller-а, за да спаси оцелялото след апокалипсиса човечество намирайки в миналото продукти или умни съвети. Там той се разхожда с някаква блондинка и все не може да реши каква е ролята и в живота му - метафора или сън. В крайна сметка затичан към нея бива застрелян от лошите, и именно това е силния спомен от детството му, заради който са го избрали. 12 Monkeys са добре дошли да влязат, този тук може да се пропуска спокойно. ” - boris-bajkov
 
47.
The Umbrellas of Cherbourg (1964)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.8/10 X  
A young girl separated from her lover by war faces a life-altering decision. (91 mins.)
Director: Jacques Demy
“ Автоматично зае няколко места едновременно в списъка ми с 10те най-противни филма правени някога. Арабов го използва като въведение в най-презирания от него жанр - мелодрамата. ” - boris-bajkov
 
48.
Dog's Dialogue (1977 Short Film)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.3/10 X  
A charming tale of murder, perversity and narrative echoes told through shots of barking dogs and a La jetée-like series of stills. (22 mins.)
Director: Raoul Ruiz
“ Още един фотофилм за днес, но с любимите съставки на Алмодовар: проституки, смяна на пол, извратено чувство за хумор на съдбата и елипси и обрати в сюжета все едно е писта на Формула 1. Построен от фотографии и с кадри само на лаещи бездомни кучета, общата атмосфера е по-скоро grim и хлад по северному, отколкото топла по испански - дете без родители се превръща в проститука, а проститутката застрелва себе си и така два пъти, “всичко се връща” както пееше Руши. Тук still подхода работи по-добре от предишния филм, който сякаш го беше избрал само заради липсата на качествен бюджет. Тук и лицата в кадър са по-интересни - пет точки за избора на невинното момче, което се превръща в би-курва-убиец с кафене, напомня малко девственика от Paris Vu Par. Също така е приятно, че гласът за кадър е склонен към ирония. Не е лош филма и ако ще се гледа нещо в тази стилистика определено е за предпочитане пред оперния си космически предшественик в списъка. ” - boris-bajkov
 
49.
Saute ma ville (1968 Short Film)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 6.3/10 X  
A young girl shuts herself away in her apartment and goes about her business in a strange way, as she wastes the night in her apartment. (13 mins.)
Director: Chantal Akerman
“ Една дебеланка остава насаме в кухнята си и прави всякакви пакости - маже краката си с боя за обувки, пръска лицето си с някаква сметана, облива всичко с препарат за миене на пода, чупи разни неща, разхвърля, чете вестници. След това си пъха главата в газовата печка и бум. Неприятен феминистки шорт. ” - boris-bajkov
 
50.
Full Metal Jacket (1987)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 8.3/10 X  
A pragmatic U.S. Marine observes the dehumanizing effects the Vietnam War has on his fellow recruits from their brutal boot camp training to the bloody street fighting in Hue. (116 mins.)
Director: Stanley Kubrick
“ Филма е разделен на две половини: една стряскаща, една скучна. Първата ни разказва за дебеличкия слаб ученик, който не издържа издевателствата на сержанта си и гръмва първо него, после главата си. Втората следва блуждаещия във Виетнам разказвач без име, който хем пише репортаж за военния вестник, хем воюва. Технически безупречен, филма се гледа на един дъх, но усещането за прекалено дълъг антракт го има поне докато не почват рапидните сцени с невидимия снайпер във финала. Първата половина е толкова директна, ритмична и гласа на сержанта така те държи във форма, че втората те връща назад в креслото, в дима на цигарата и ти възприемаш трагедията на унищожената от войната личност като нещо предсказуемо, нещо разбиращо се само по себе си, нещо ненуждаещо се в обяснения. След шамар да ти изнесат лекция с поклащане на глава не е добра програма. Просто, именно заради степента коминост на речта на сержанта, първата част се гледа като мрачно-иронична, което е по-сложна за напипване интонация от стандартното “всички сме в кюпа”, колко е тежко и човек се чувства леко прецакан при подобно продължение на нещата, все едно са го изпързаляли, предлагайки му двоен албум, а получавайки ep. Впрочем, такъв проблем имаше и в А Clockwork Orange при последното гледане, ако не ми изневерява паметта. След цялото вътре-вънка в първата половина, втората с “лекуването” изглеждаше очевидно и заради това - скучна. ” - boris-bajkov
 
51.
Hugo (2011)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.5/10 X  
Set in 1930s Paris, an orphan who lives in the walls of a train station is wrapped up in a mystery involving his late father and an automaton. (126 mins.)
Director: Martin Scorsese
“ Скорсезе за най-малките. Така ли ми се струва, или с The Aviator той е влязъл в някаква серия игрални признания в любов към киното? Тук преплита Оливър Туист и Мелиес, с ъпдейтната стилистика на коледните на Земекис (3D-то било от най-хубавите, разказва запознати), скучна история със силен носталичен момент - сантиментална каша за Оскари. Мелодрамка и нищо дълбоко, каквото се опитват да открият всички. Има ред излишни неща (участието на Джъд Лоу е толкова малко, че незначително, а твърде много време отива на флашбекове с него), но явно Скорсезе е планирал сериозно да ни подлъгва в света на добрата приказка за деца, за да се окажем в... добра приказка за възрастни. ” - boris-bajkov
 
52.
Aguirre, the Wrath of God (1972)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 8.0/10 X  
In the 16th century, the ruthless and insane Don Lope de Aguirre leads a Spanish expedition in search of El Dorado. (93 mins.)
Director: Werner Herzog
“ ”Третья история -- о поиске. Это Ясон, плывущий за Золотым руном, и тридцать персидских птиц, пересекающих горы и моря, чтобы увидеть лик своего Бога -- Симурга, который есть каждая из них и все они разом. В прошлом любое начинание завершалось удачей. Один герой похищал в итоге золотые яблоки, другому в итоге удавалось захватить Грааль. Теперь поиски обречены на провал. Капитан Ахав попадает в кита, но кит его все-таки уничтожает; героев Джеймса и Кафки может ждать только поражение. Мы так бедны отвагой и верой, что видим в счастливом конце лишь грубо сфабрикованное потворство массовым вкусам. Мы не способны верить в рай и еще меньше -- в ад.”
Агире, освен Язон, е и антиутопия, но не поставена в мрачното бъдеще, като Brazil, а сред природата, където безпомощните хора стават жертви на собствените си сънища, собствената си лудост, подобно децата от чудната “Повелителя на мухите”. Агире се превръща в Големия Брат и Сивия Кардинал едновременно, той отначало поставя на трона възпълничък мухльо, а след това довежда всичките си подчинени до халюцинации и смърт. Никой не оспорва властта му, защото властолюбивите са малцина, а смелите - единици. Клаус Кински е вечният огън на този филм.
Просто е като молитва - експедиция отправила се да намери Ел Дорадо, Земния Рай, Едем, индианци-роби и испанци-поробители, обединени от една безумна цел стигат до предела на възможностите си и изпращат на разузнаване Агире и малка представителна извадка на салове. Оттам нататък има и отрязани глави, и канибали, и лудост, и свещенник, който осъжда на смърт, и Божието Слово се подменя с Гнева Божий. Сякаш Агире е Faust след убийството на дявола, самотното му пътешествие нататък, където той прави неща от чисти, идеалистически подбуди, но работи с най-репресиращите възможни, кръстоска между Дон Кихот и Хитлер.
"It was a very simple 35mm camera, one I used on many other films, so I do not consider it a theft. For me, it was truly a necessity. I wanted to make films and needed a camera. I had some sort of natural right to this tool. If you need air to breathe, and you are locked in a room, you have to take a chisel and hammer and break down a wall. It is your absolute right.”
Филм като бумеранг. Ще има още много пъти да изскача от нищото и да се връща в размишленията. От режисьорска гледна точка това е много смела крачка, много уверен скок. Толкова твърдо и конкретно, монумент на немския романтизъм. Много яко. ” - boris-bajkov
 
53.
Cronos (1993)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 6.7/10 X  
A mysterious device designed to provide its owner with eternal life resurfaces after four hundred years, leaving a trail of destruction in its path. (94 mins.)
“ “O самоубийстве Бога. Атис во Фригии калечит и убивает себя; Один жертвует собой Одину, самому себе, девять ночей вися на дереве, пригвожденный копьем; Христа распинают римские легионеры.”
Главния герой тук - Хесус Грис - е антиквар, който намира реликва, която дава вечен живот на желаещия да я вземе в ръцете си и за едно го превръща във вампир. Паралелно към нея се е устремил луд амбициран чичо, чийто племенник пък е звездата на филма с изцяло bad boy attitude-а си и желанието да си направи хирургическа операция на носа. Хесус отпива от нектара на вечността и си пати по един много Кроненбърговски начин. Тъй като обаче доброто винаги наделява, в крайна сметка алхимическото чудо бива унищожено с камък и самия Хесус унищожава себе си (след като един път вече официално е умрял и възкръснал, за да е по-ярка религиозната алюзия).
Подобно на Аменабар с неговия Tesis след този филм и премиерата му в Кан Гилермо яко райзва в света на голямото кино, а освен испаноезичните по това време грейва и звездата на Бъртън в Холивуд, също с темата за възможните post-mortem експириънси. Б филмите са явно добър вход на голямата арена. В този конкретен случай борбата зло-добро играе много по-малко роля отколкото религиозната тема, което хем е ок за критиката, хем го има и user-friendly подхода (с неочаквано черен хумор на места, например, племенника, който дочупва врата на чичо си, след като няколко пъти е скачал от радост виждайки го в локва кръв).
“Making movies is like eating a *beep* sandwich: sometimes you get more bread, sometimes you get less bread, but you will always eat some *beep*
В самото начало импулса на Гилермо е бил да разкаже за момиченцето, което се отнася към дядото си вампир, като към играчка. Частица от тази идея е останала - вампира ляга в гроба си с плюшена играчка, като просто една от многото кутии в детската и стая. И въобще, откъм хумор всичко се е получило - образа на занимаващия се с трупове мексиканец, който яде банани и се отнася сериозно към работата си. Цикъла е добре затворен: малката никога не говори, освен едното “Grandpa” във финала, което му напомня кой е, спира го по пътя на унищожението и го оставя да се самоубие. Грандиозно е. ” - boris-bajkov
 
54.
The Kid with a Bike (2011)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.4/10 X  
Abandoned by his father, a young boy is left in a state-run youth farm. In a random act of kindness, the town hair-dresser agrees to foster him on week-ends. (84 mins.)
“ Да бе, аз съм най-дъртия лъжец на света, това ми е втория Дардени флик за месец, обаче имам малко оправдание - този го промотират като най-асоциалния им, най-светлия и топъл филм, с най-силна каса първия уикенд в Америка. И ми стана любопитно, ей така, по човешки, за какво става дума и отидох и го гледах с момиче. И не сбърках. Защото става дума за мелодрама, в най-чистия и вид. Върви ми, няма що - по тоя филм може да се изучават основните принципи на мелодрамата, които Арабов преподава.
Едно момче, без да е хулиган или циганче, просто дете, бива зарязано от баща си, без той да е алкохолик или мутра, просто мъж, и в желанието си да си вземе колелото се вкопчва в една случайна фризьорка, нито с аборт, нито курва, просто жена, която пък се решава да му стане приемен родител и така да го спаси от мъките на западния детски дом. Момчето отначало тръгва по лошия път, без той да е наркодилър, нито педофил, а просто манипулатор, който кара малкия да тури две бухалки на местния магазинер и да му свие оборота. В една сцена по Достоевски дребосъка се оказва прецакан, защото му се налага да опердаши и сина на богаташа, който пък след това ще го подгони на улицата, и уж го убива, ама всъщност не, малкия става като Исус след дрямка, взима си дървените въглища и отива на барбекю със съседското семейство културтрегери.
Ебати, дето се вика. За който не знае, рецептата на мелодрамата гласи “и вълка цял, и агнето сито”. Света е справедлив, пито платено, всекиму по заслугите, история за намерената любов. Дардени особено фалшивят в сцената в която бойфренда на вдъхновената фризьорка я пита “или той, или аз” и тя за секунда решава “той” и така получава архи-мъжа - и син, и мъж в едно, ей богу. Малкия пък уж се лишава от баща си, но не съвсем - може да го навестява когато си иска, опита му за убийство завършва с ръкостискане и 1000 евро за изплащане в рамките на година. Абе въобще, гражданско общество и сандвичи с моцарела. Впрочем, сцената в която адвокатката ги кара да си искат прошка напомня Carnage по блудкавост на събитийната част. И въобще от цялото кино лъха една такава следобедност присъща за приказките, които дядовците на разказват на внуците си. Meh. ” - boris-bajkov
 
55.
Dracula (1992)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.5/10 X  
The vampire comes to England to seduce a visitor's fiancée and inflict havoc in the foreign land. (128 mins.)
“ Франсис Форд Копола влиза в ролята на Ед Ууд специално за тоя филм. Интересно, по каква ли причина всяка една екранизация на историята за граф Дракула се стреми към художествените достойнства на филмите на Джоуел Шумахер от сериите за Батман? Всички преиграват адски, някакви безумни сенки, които действат сами по себе си, кръв като фонтани в Рим, рокли и костюми като на вечеринка на принцеса Леа... Толкова е b, че няма накъде, сякаш стария майстор е решил да запретне ръкави и да си спомни кормановската младост.
Толкова е кичозно изпълнението, че чак пародийно, какво струва сцената с двете сестри, които хихикат над Кама Сутра? Ами изнасилването на по-палавата от двете, осъществено от някакъв митологичен мечкоподобен космат туфлек насред гробището? Сцената, в която Антъни Хопкинс размахва кръст срещу поредния вампир облечен в една от белите рокли на Мерилин Менсън? Цялата интродукция - с всичкото over the top преиграване, с всичките викове, кривене, със странния терминаторски костюм на рицаря? За какво става дума изобщо? За пасивния Джонатан, който така и не става ясно как успява да се прибере вкъщи след като го чукат няколко нимфи и се изтърсва в реката, която е удавила Мина преди няколко столетия? За Антъни Хопкинс - който е или Ван Хелзинг, или свещенника от началото, не знам кого точно, но и в двата случая е нелеп като Хагрид на моминско парти. За Дракула, който може да суичва външния си вид в зависимост от фейс контрола в града, в който се намира? Сини очила? Том Уейтс въобще какво прави в този филм?? Ебаси екстраваганцата, твърдо не. ” - boris-bajkov
 
56.
Sabrina (1954)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.7/10 X  
A playboy becomes interested in the daughter of his family's chauffeur, but it's his more serious brother who would be the better man for her. (113 mins.)
Director: Billy Wilder
“ Аз все си мислех, че това е нещо свързано с магия, като в сериала от 90те, ама не. Оказа се история за Пепеляшка с избор - богат принц плейбой и богат принц кариерист. И единия, и другия не я забелязват, но пък с едно пътуване до Париж и нова прическа тя става сензацията на имението им, и попада в малък любовен триъгълник. Всичко е толкова фалшиво в тоя филм, че финалната целувка е по-изнасилена от последните 8 сезона на Friends.
И даже не знам какво още да кажа, за момиченцата е win-win, но дори Pretty Women все пак има някакъв срам и не е толкова напарфюмиран. Смешните ситуации не са смешни, освен тестовете на издръжливост на пластмасата провеждани с помощта на всичкия наличен състав секретарки. Любовната история много не се получава, по-скоро става дума за капризи - хем и се иска с него, хем на него му е все тая за нея, хем и оня я устройва, хем не е влюбена в него, хем е честно момиче, хем не дава на баща си покой. Претупана работа. ” - boris-bajkov
 
57.
Midnight Run (1988)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.6/10 X  
An accountant is chased by bounty hunters, the FBI, and the Mafia after jumping bail. (126 mins.)
Director: Martin Brest
“ Супер Де Ниро и филм от любимия ми в детството жанр “екшън-комедия”, аха. Има за цел да върне един в ЛА един тип, който е свил 15 милиона на нарко-барона Фарина и ги е раздал за благотворителност. Всички са по следите им: федерални и мафиоти, а “мошеника” се превръща в съвестта на закоравялато ченге, което не се е срещало с дъщеря си от 9 години. Няколко наистина смешни ситуации (обира на 20$овите банкноти), стабилен екшън, обилни plot holes - всичко, както обичаме и без екстеншъни в хепи енда, благодаря. ” - boris-bajkov
 
58.
Amazon Women on the Moon (1987)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 6.1/10 X  
A spoof 1950s sci-fi movie, interspersed with various comedy sketches concerning late-night television. (85 mins.)
“ Тип-топ комедия паразитираща на всичко характерно за 80те и златната ера на vhc-а - лейт найт шоута, ВС телешоп, софт порно, сапунени опери, филми за Годзила, класически ч/б ленти и дори предаването на тогава още неосакатения Роджер Еберт. Пусна ни я Арабов в някакво адско качество, в което не разпознах нито Мишел Пфайфър, нито Розана Аркет. Скечовете се появяват като прекъсвания на уж класическия филм от 50те - Амазонките на Луната, то лентата изгаря, то някакъв друг проблем в редакцията, в резултат на което ние гледаме всякакви пеещи негри и Невидими хора вместо обещаното. Както казва един от героите: днешната младеж има един проблем, - тя не може да се концентрира на нищо за повече от няколко секунди, поколението на дистанционното. Скечовете са кой от кой по-добри - започвайки с “един ден на” порнозвездата, която ходи гола по щастливите улици на Калифорния



Следват Еберт и колегата му обсъждащи обаче не към поредния шведски артхаус шедьовър, а обикновения мухльо Хари Пикник, който ставайки свидетел на критическия разбор на собствения си безмислен живот умира от инфаркт. Сина на Невидимия Човек ходи гол насам-натам, един музей обявява за разпродажба всичко налично, в това число и Мона Лиза за 19.99, а един сърдит чичо в потник попада в телевизора (като в Stay Tuned) и се разхожда от канал в канал викайки жена си Селма да го върне обратно. Игрив и светъл, пародиен и сериозен, интелектуален и просташки, този филм е такъв, hidden treasure, този филм е останал встрани от “сериозната” кино-история, а не би следвало. ” - boris-bajkov
 
59.
The Conductor (2012)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 6.5/10 X  
The conductor goes with the orchestra to Jerusalem to execute the oratorio "Passion according to St.Matthew"... (86 mins.)
Director: Pavel Lungin
“ Тежка хуйня от тежкия човек Лунгин. Тъй като нямам нерви да пиша отделно, ще пейстна една умна рецензия:
Дирижер Петров воплощает само Искусство. Обладая столь лобастой, бергмановской — а-ля Эрланд Юсефсон — статью, как Владас Багдонас, такое воплощение изобразить нетрудно. Творчество он понимает как тяжкий труд, за что пользуется заслуженной ненавистью оркестрантов. Солистка Алла (Инга Оболдина) воплощает Веру, которая позволяет ей терпеть неизбывное блядство носатого мужа-атеиста (Карен Бадалов).
Куда им еще становиться лучше, решительно непонятно, но режиссер дает им шанс.
Алла, отваживая новую пассию мужа, убедила ее не приходить на концерт в Иерусалиме. Отправившись вместо концерта на рынок, та пала жертвой шахида. Пассия, заметьте, не какая-нибудь прошмандовка, а паломница с двумя ангелочками-сыновьями. Как такую вообще ревновать?
Петров загнал в петлю сына, залезшего в долги обитателя иерусалимского сквота, тщетно просившего папу о денежном вспомоществовании. Его гибель очень удачно совпала с гастролями дирижера с оркестром, что говорит скорее о сценарном цинизме, чем о промысле Божьем.
Самоубийство нелогично: парень живет с друзьями и любящей девушкой в коммуне, где никто не страдает от излишка шекелей, но не вешается. Папа испытания на логику тоже не выдерживает. Он-де считал сына бездельником, поскольку тот "не работал". Сын, однако же, был художником и, вопреки логике арт-сквотов, не каким-нибудь концептуалистом, а вполне себе профи: папе на память он оставил копию "Мертвого Христа" Ганса Гольбейна, где вместо Христа — папа.
Тут-то все суждения о логике характеров теряют смысл. Когда героя наотмашь отождествляют с Христом, а при этом он еще дирижирует ораторией "Страсти по Матфею", написанной митрополитом Иларионом (Алфеевым) и непрестанно звучащей то ли за кадром, то ли в голове дирижера, возникает когнитивный диссонанс, столь вопиющий, что даже расшифровывать его не хочется.
О`кей, распятие Христа не раз интерпретировали как самоубийство: он же знал, что ему предстоят крестные муки. Петров с его внешностью и мизантропией — вполне себе Иегова. Тогда его сын-самоубийца — Иисус? Но почему он изобразил папу в виде Христа?
Смятение усиливает линия шахида. Сначала кажется, что дирижер повредился рассудком и это ему мерещатся смонтированные параллельно с концертом сцены, в которых некий старик стрижет, бреет и омывает отрока, принимающего позу, зеркальную позе гольбейновского Иисуса. Но нет, Петров не бредит. Это старый палестинец снаряжает своего сына на самоубийственный теракт. Еще один бог-отец?
"Дирижер" — не столько загадочный опус, сколько черная кошка, которую не поймать в темной комнате, поскольку ее там нет. Не выдержав проверки на логику характеров, он ускользает на как бы метафизический уровень. Но метафизика подчинена железной логике, а в фильме она не то чтобы фальшива, а отчаянно случайна. Получается, что "отец и сын" — это всегда "Иегова и Иисус". Православный аналог, извините, вульгарного фрейдизма, полагающего, что любой сын хочет убить отца и натянуть маму.
Еще большая загадка — финал фильма. Точнее говоря, его отсутствие. Предложив поверить на слово в мистическое просветление героев, Павел Лунгин вдруг резко собирается на выход. Забыты целые сюжетные линии и персонажи, несшие в себе зерна собственных небезынтересных историй.
Почему так? А музыка кончилась. Никто же не освистывает оркестрантов за то, что, исполнив ораторию, они уходят со сцены.
То есть Павел Лунгин снял полуторачасовой клип на музыку знакомого митрополита. ” - boris-bajkov
 
60.
The Elephant Man (1980)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 8.2/10 X  
A Victorian surgeon rescues a heavily disfigured man who is mistreated while scraping a living as a side-show freak. Behind his monstrous facade, there is revealed a person of intelligence and sensitivity. (124 mins.)
Director: David Lynch
“ Мел Брукс продуцира ама се прави, че го няма, а Дейвид Линч снима супер скучен и бавен филм за един фрийк, който съдбата го лашка насам-натам и той накрая си умира спокойно в легълцето. Трябва ли да уточнявам, че първите пет минути майка му я тъпчат слонове, а последните пет - летим сред звездите и слушаме гласа и носещ се от небето, повтарящ ни, че всичко е живо, нищо не се губи в природата.
Мелодрама с кофти финал, при това сцените са отделени с такива зтм дето най не ги понасям, плюс има всякакви епизоди с четене на Ромео и Жулиета, просълзяване на бездетни лекари виждащи във фрийка новото си дете, и Библии на нощното шкафче оградени с портрети на мама в рамка. Тъпото е, че фрийка не си мърда пръста, за да му се случи нещо, хубаво или лошо. Когато е в ръцете на добрите, му се случват хубави неща, когато в на лошите - лоши. Закона на мелодрамата - героя страда, но не по своя воля и вина, а защото живота е нечестен понякога. Даже Ебърт се е усетил за тоя момент и в рецензията си е стигнал до смелото “This is pure sentimentalism.”
Сетих се за аналогична мелодрама с хардкор финал: The Purple Rose Of Cairo, за който на Уди мнозина са му казвали, че при щастлива развръзка е щял да върне каса в няколко пъти повече, ама той решил да отстоява правото си на авторство.
Излиза години след L’Enfant Sauvage на Трюфо и Jeder Fur Sich Und Gott Gegen Alle на Херцог и доколкото разбирам има някаква фабулна синонимност между филмите, но повече по темата - като изгледам по-добрите от тях. ” - boris-bajkov
 
61.
Marnie (1964)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.2/10 X  
Mark marries Marnie although she is a habitual thief and has serious psychological problems, and tries to help her confront and resolve them. (130 mins.)
“ Марни като малка помага на майка си да убие един от по-наглите и клиенти. Това събитие оставя върху живота и червено петно и я кара да краде неголеми суми от разни чичковци, да си пребоядисва косата постоянно и да попадне в ръцете на олицетворението на доброто в м.л., ед. ч. - Шон Конъри.
Сега, из интернета броди версия, че Шон не е толкова готин, колкото ми се стори на мен, защото я бил изнудвал и "изнасилвал". Под изнудване се има предвид, че той вади от собствените си пари за да и покрие последното похищение и след това я "принуждава" да се ожени за него (пръстена е някакви си 50к, нищо пари за изнудване), защото иначе щял да я издаде на полицията. А изнасилването е една странна сцена в която той, вече крайно изнервен от нежеланието и да прави любов, смъква с едно резко движение халата и, вижда я гола, ахва и я облича в своя. После има целувки и странен монтаж, де, ок. Явно е драма.
Същия този Шон Конъри обаче има достатъчно търпение, за да научи някаква игуана да му вярва, има търпение и да се рови из "мрачното минало" на истеричната си жена, чете всякакви книги на Фройд, слуша и обидите, купува и коня да си го гледа вкъщи и въобще се държи като пич и джи пи в едно, в крайна сметка сдобрявайки ги с мама и откарвайки я на Шевролета си в имението. Life is life.
С мелодрамата всичко ясно, по-интересна е линията на ревността, която се очертава около Марни - като малка винаги са били тя, мама, и random коч. След това винаги е била тя, мама и дететото, в семейството, в което мама работи като бавачка. След това тя попада при Шон Конъри, който в наследство от умрялата си съпруга е взел сестра и и я гледа вкъщи. Тя е с хубава прическа и по-светъл ум от Марни и му подсказва, че го чакат още по-големи неприятности, но по някаква мелодраматична причина той вместо да плюе на сложната и пълна с тайни блондинка, взима че остава с нея до хепи енда, а от сестрата ни следа.
Другото забавно са екшън сикуънсите на Хичкок, за които е работил даже Уолт Дисни. И които в случая с кончето, което неуспешно прескача ограда са просто абсурдно смешни. Също така вълнува избира му на ракурси - защо от тялото на красивото агонизиращо животно на нас ни се демонстрира пениса?
Хичкок си позволява даже флашбек тук, което е връх на експериментаторството му (и думата sexy също). Твърде outdated филм за 60те, днес се гледа като кофти провинциален театър. ” - boris-bajkov
 
62.
The Ninth Gate (1999)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 6.7/10 X  
A rare book dealer, while seeking out the last two copies of a demon text, gets drawn into a conspiracy with supernatural overtones. (133 mins.)
Director: Roman Polanski
“ Да преброя за какви епизодични си говорим: секретарка със страст към портокали и мъжска прическа, изрусен негър с мустаци, старци-близнаци, които се различават само по това, че един от тях пуши, прасчообразни глуповати племенници на богат, умен, чичо-инвалид, сектанти в черни роби и тежки кръстове на врата, които се разбягват в ужас от едно "Boo!", сърдит шофьор на камион в най-ключовия момент, и това далеч не е всичко (вещицата, вещицата! летиии). Полански прави абсурдна комедия на гърба на уж сериозния сюжет за превръщането на циничния млад човек Деп в Принца на Мрака (пътьом прегрешаващ не веднъж и два пъти). Всичко е много светло в този уж мрачен филм, хлоп-хлоп в чест на поляка. С напредването си филма обаче губи от това, защото развръзката е твърде предсказуема, а самия финал не е комичен (при все епичното ебане на фона на горящия замък) и се получават малко незасищащи последните 5 минути, ама нищо, и така си entertaining as *beep*.
Струва ми се, че една от причините The Ghost Writer да не ми хареса беше именно отсъствието на абсурдния хумор, който Полански явно не използва, когато работи без мистическо начало. (като в Chinatown, The Pianist, Frantic, Bitter Moon) ” - boris-bajkov
 
63.
The Naked Kiss (1964)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.4/10 X  
Kelly, a prostitute, traumatised by an experience, referred to as 'The Naked Kiss,' by psychiatrists... (90 mins.)
Director: Samuel Fuller
“ Плосък филм за проститутка сдобри намерения, на която отначало малко не и върви, но към финала целия град я прегръща и рони сълзи по нея. През повечето си време действа като разслабително (виж сцените с манекена Чарли, детския хор-инвалиди и романтичния период на проститутката).
Има обаче няколко ударни екшън-сикуънса, в които тя на нервна почва бие някой по главата или му тъпче банкноти в устата. Внезапния им динамичен монтаж буди задрямалия разум и го кара да си задава въпроси: с какво този филм се отличава от другите мелодрами за проститутката със златно сърце? Ами, нищо, чисто формалния избор на режисьора да започне с крупен план на плешива курва, която пречуква сутеньора си, оттам нататък всичко си тече по мед и масло, тя помага на всички загубени души, те пък и се отплащат, когато тя се оказва в затруднено положение. Най-лошия герой - богатия и годеник с педофилски наклонности - бива убит с телефонна слушалка, а тя оправдана и оставена на свобода. Малко под въпрос е ненаказания образ на ченгето, което стопанисва публичен дом и строгия характер на сексуалния му живот е под въпрос, ама то и завръзката в тоя филм се появява някъде 20 минути преди финала, така че, какво да го упрекваме в слабо написан сценарий, а. ” - boris-bajkov
 
64.
Brazil (1985)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 8.0/10 X  
A bureaucrat in a retro-future world tries to correct an administrative error and himself becomes an enemy of the state. (132 mins.)
Director: Terry Gilliam
“ Никога не съм оценявал колко действително голям е тоя филм. И историята зад него. Тери Гилиям се е борил доста време за да остави името “Бразилия”, силния финал и тънките моменти. Сам Шайнърг - някакъв си продуцент - се е правил на умен и е искал да пусне по екраните филм, който се казва Love Conquers All и свършва с полет в небесата и щастливо хипи семейство в екологична ферма с крава. Да, ама кур - в Тери се е вселил духа на Вернер Херцог и правилно. Крайния резултат си заслужава. Бразилия вдъхновява ред кадърни и некадърни филми след себе си - The Hudsucker Proxy, Delicatessen, Pi - и отдава почет на сериозна част от важната кино-история - Хъмфри Богарт, черните филми, немския експресионизъм. Виртуозно художествено изпълнение, широкоъгълните обективи на Гилиям тук са по-уместни от всякога, всичко изглежда удивително смело и на място, от страшните кукли в съня му, през безкрайните сиви здания, и множеството вкусни дреболии - това, че по съветски всичко се чупи и работи лошо (завръзката започва с печатна грешка), всички се спъват, пречат си, неудобно им е, не знам какви книги е чел и как се е подготвял Тери Гилиям, но със същия успех филма можеше да се казва Русия и да бъде документален. Ами сцената където групичка чиновници ходи след началника, а той автоматично отговаря “Да. Не. Подлежи на проверка. Не. Да.”? Ами невероятно смешната находка с офиса разделен на две, но с едно бюро, което двамата колеги постоянно издърпват един от друг? Ами цялата гротескна линия на старите жени, техните пластични операции, розовия ковчег, децата, които искат от дядо Коледа кредитна карта за подарък, сектата Consumers for Christ? Както е гласяло едно от работните заглавия - So That's Why the Bourgeoisie Sucks.
Една от съществените разлики между продуцентската и режисьорската версия е отбелязана в imdb като You don't see the guard on fire when the Police vehicle crashes during the chase. Този кратък, но запомнящ се момент показва, че за разлика от Оруел, тук не става дума за революционери, а просто за добри хора в чудовищна система. Всичко, което Сам иска да направи е да се свърже с момичето на своите мечти. Всичко, което тя иска да направи е да помогне на съседката си да разбере какво се е случило със съпруга и след внезапния му арест посред нощ. Сам дори отначало отказва да се възползва от връзките на майка си, Джил се снабдява с подкуп за чиновниците. Единствения бунтовник във филма - и един от най-силните такива образи в киното - е Робърт Де Ниро. Не знам защо ролята му се слави като комична, дръжки на чушки. Де Ниро е истински радикален анархист, пънкар и левак, който тъпче с лайна бюрократите-безделници, винаги въоръжен, винаги готов да помогне и винаги мислещ с няколко крачки напред, без время за подробности. Да, всеки революционер има в себе си нещо от Батман, което му позволява да се появява и изчезва когат и където поиска. Той взривява, той спасява във филма. Двамата влюбени са жертви на обстоятелствата. Това не е филм за протеста в тоталитарно общество, а за невъзможността за искренност в такова, за искренна любов. Там, където бъркат имената на тризнаците си, а съпругата приема името Барбара, само защото веднъж така по погрешка я е нарекъл началника на мъжа и, няма как да се случи нещо истинско, нещо не пластмасово, не полуфабрикатно. Любовта може да трае само една нощ, след това нахълват качулатите с автоматите. В такава среда хепи-енда звучи налудничаво, безсмислено, предателски, истината е само в лудостта.
Та да се върна към запаленото ченге - една от най-силните и драматични паузи в историята на киното, разбира се. Когато Сам вижда колко беззащитни са самите тези, от които се бои. Колко живи са в страха си. Когато той осъзнава сам какво е причинил току-що (след победоносните си викове We Did It, We Did It!). Когато на нас ни дават възможност да си дадем реална сметка, че зад body count-а могат да стоят реални хора (скоро след тази сцена ще видим и как самите омоновци смъкват маските си и жалват, че им е горещо в тях..). Ето това е нежност, ето това е ранимост, ето това е цялата тази жестокост, за която май даже Михалков говореше, но той се опитваше да я демонстрира чрез сакати попове и водни мини, а Гилиям, не знам, по интуиция или как, е успял да я покаже без да изглежда поучително или пошло.
Това е шедьовър. ” - boris-bajkov
 
65.
After Hours (1985)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.7/10 X  
An ordinary word processor has the worst night of his life after he agrees to visit a girl in Soho whom he met that evening at a coffee shop. (97 mins.)
Director: Martin Scorsese
“ Хм. Нощните приключения на неприлично самотния добряк Пол Хакет, който се оказва без пукнат долар в Сохо, Ню Йорк. Поредица нелепи случайности го превръщат в жертва на банда разярени граждани, решили, че той е извършил 8 (and counting) обира за вечер, когато всъщност той е попаднал само на два трупа.
Мен абсурда не ми беше достатъчен, а сериозна тема не успях да видя - действието се развива в рамките на една нощ, от затварянето на офиса до отварянето му, и освен това, че Пол не можа да се наспи той не преживя някакви особени вътрешни колизии. Сигурно е работило ок през 80те като кошмар за младите самотници, нещо като American Psycho без дързостта и резачките, по-скоро с някаква нравоучителност, сякаш нещо се опитва да каже за изкуството... Факт е, че Сохо минава за арт-махалата на големия град, факт е, че всичко почва с Тропика на Рака, който Пол едва ли чете, защото разбира нещо от литература, по-скоро заради обещаните на обложката откровенни сцени (пруф за това служи факта, че не помни името на най-известната картина на първата половина на 20 век), факт е, че той в крайна сметка се превръща в Мунк и докато го изнасят от мазето двама пуерто-риканци обсъждат зависимостта красота - цена при изкуството. Че колкото по-”грозно” нещо е, толкова по-скъпо. Възможно е да се интерпретира като Кафкиански кошмар за буржуазния ерган, който разполага само с либидо и 20$ и който живия свят на високото го оставя буден и разтърсва, но самия филм се страхува да стигне до конкретен извод... Ако тълпата го разкъса, например, щяхме да имаме пълно венчание-развенчание, ама не, филма отказва да напусне собствената си comfort zone.
Яко е направено влизането му в абсурдния свят на нощта - огромно такси, което се носи като совалка по нощните улици, а той на завоите лети по задната седалка без колан. Слагаме му една синя, вместо жълта лампа отгоре и става герой в курсовата ми работа. ” - boris-bajkov
 
66.
Giant (2009)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 6.9/10 X  
A chronicle of a supermarket security guard's obsession with a late-shift janitor. (84 mins.)
Director: Adrián Biniez
“ Старата, като Европа, история за добрия звяр и грозната красавица. Той е охранител, тя - чистачка. Той я наблюдава чрез камерите на магазина, в който работят. И двамата слушат хеви метъл и гледат слашъри, но на него му е трудно да и поднесе букет. Затова и оставя кактус по средата на магазина. Той не е съвсем самотен - има си майка, брат и Playstation. Тя също живее поне с баща си. Тя си прави среща с един цайсат шишко в риза от чата, но до нищо фатално не се стига. Когато той и тя се срещат на финала щастието изглежда вечно.
Ако беше късометражка, щеше да е симпатично, докато в този му вид е някаква тромава лигня за фестивали. Средната част е много скучна и човек търси къде е fast forward бутона, в Cashback нещата също бяха розови, но никога досадни. Предполагам, че това е една от основните черти на “арт” киното - активността на завръзката. Колкото по-неактивна е тя, толкова повече място остава за естетиката на режисьора, дава се възможност да се изследва стила, да се прави експеримент, отколкото да се разказва история. Ако беше холивудски филм, Гиганте щеше да съдържа суб линии с поне един нейн любовник, с неговия брат и с неговия постоянно жалващ се шеф на работа, плюс, например, опитите му да вземе шофьорска книжка. И всичко щеше да се реши с една целувка във финала. В артхаус средите обаче имаме само: кинг конг следи любовта на живота си. От никаква авторска естетика няма и следа, слаба работа. ” - boris-bajkov
 
67.
Fitzcarraldo (1982)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 8.2/10 X  
The story of Brian Sweeney Fitzgerald, an extremely determined man who intends to build an opera house in the middle of a jungle. (158 mins.)
Director: Werner Herzog
“ Като един истински нацбол, Клаус Кински крещи от камбанарията на градската църква, че няма да слезе оттам, докато не построят опера в джунглата. Ченгетата го смъкват, но това не секва ентусиазма му. Любовницата му държи местния публичен дом, а той винаги ходи облечен в бяло и всичките си проблеми решава с ариите на Карузо. Фицкаралдо е Конкистадора на Бесполезното - неговата мечта да построи опера го принуждава да премъкне 300тонен кораб през един хълм, за да построи каучукова плантация, от която да дойдат нужните за сградата пари. Да, ама не. Индианците, които му помагат в този чудо-подвиг пращат цялата работа по дяволите вдигайки котвата и връщайки кораба в изходното му положение.
Това е най-популярния филм на Херцог, което мисля, е резултат от обединеното действие на ефекта Titanic и ефекта Хийт Леджър. Първия се състои в желанието на човек да построи голям макет за много пари в аквариум и да го унищожи. Херцог, понеже е тру е изпълнил плана си в реални условия. Второто се състои в скандали и сензации от снимачната площадка, на която в разните етапи на работа са присъствали Мик Джагър, Клаудия Кардинале и Клаус Кински, а междувременно недалеч от тях са се водели войни и престрелки. Сега, за мен лично Aguirre изчерпва разговора, но явно за Вернер е било важно да порешава освен морални, и строителни проблеми, пък и нали, всеки режисьор разказва една и съща история цял живот, да де, ама от друга страна, има ли съществена разлика дали ще гледаме пиксели или въжета, все е технически, а не интелектуален подвиг. ” - boris-bajkov
 
68.
Gloria (1980)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.1/10 X  
When a young boy's family is killed by the mob, their tough neighbor Gloria becomes his reluctant guardian. In possession of a book that the gangsters want, the pair go on the run in New York. (123 mins.)
Director: John Cassavetes
“ Джина Роуландс е нещо като Леон в този филм, в който и връчват един 7годишен “you’re a big boy now” дребосък преди семейството му да бъде разстреляно от местната костюмна мафия. Оттам нататък се почва една Мери Попинс с пистолет, майката си трака.
Касаветис е направил градска мелодрама за самотната, жена-котка Роуландс, която се превръща в добра, любяща майка в финала, при все, че половината филм се опитва да се отърве от наперения си товар (малкия е готино решен, той постоянно разговаря с нея все едно имат връзка). Има римейк този филм, от Сидни Лумет, с изчерпателния таглайн: “Big mouth. Big attitude. But who knew she had a big heart.”, от който става ясно, че новата Глория има най-вече big tits. ” - boris-bajkov
 
69.
Election (1999)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.3/10 X  
A high school teacher's personal life becomes complicated as he works with students during the school elections, particularly with an obsessive overachiever determined to become student body president. (103 mins.)
Director: Alexander Payne
“ Доста заплетена история за изборите в местната гимназия в Оклахома, с ред хубави момент и реалистичен, downbeat финал в който главния герой (някогашния Ферис Бюлър) се е превърнал в “I'm one of those guys with saliva dribbling out of his mouth who wanders into a cafeteria with a shopping bag screaming about socialism”. Един от overlooked филмите на 90те, които много независимо представят някаква обективна гледна точка, към неща, които американското кино е склонно да митологизира (поджанра high school movies е ясно на всички колко е corny, нали), като например още другата класика - Office Space.
Има много тънка ирония и ред добре направени сцени (особено тази с молитвите преди сън, когато героите лежат по леглата си, гледат в тавана, а камерата се отдалечава все повече и повече или как са решени love story-тата на емо-гей-сестрата), има и странни сцени на провинциален американски секс и бит (косми в канала, дърти цици за изневяра), има и странни, трудно обясними моменти, резултат от разликите между книгата и филма специално заради които ще пейстна този ценен коментар от imdb:

Lisa doesn't dump Paul for another guy, they just grow apart in the book & have a mutual break-up.
There's a plot point where Tammy gets invited to a party by a droky freshman boy who loved her speech, and she gets a crush on his older sister. The sister goes to the Catholic school, so Tammy wants to go to be closer to that girl, but her parents don't let her even though she begs, until she gets expelled.
Tammy doesn't love Catholic school in the book & she doesn't get a girlfriend.
Tammy & Paul's parents are divorced in the book, and they aren't wealthy.
Tracey isn't depicted in the book as being as conventionally good looking as Reese Witherspoon, she's described as having a great body but a so-so face.
In the movie the Paul character is more of an oblivious idiot, in the book he's more intelligent and socially aware. In the book he senses something big happened between Lisa & Tammy, but he doesn't know what.
There's more detail re: the busting of Mr. McCallister. The head custodian was filling in for the regular janitor that day, and he happened to come across the 2 ballots, and he is a close family friend of Tracy & her mom.
In the book, McCallister isn't as 100% grossed out by Tracy hooking up with Dave as in the movie, more like 90% grossed out & 10% jealous.
In the book, Dave doesn't move that far away when Linda kicks him out, and Dave & Jim meet for a drink once.
In the book, Tammy doesn't retrieve the posters that Tracy ripped, but she confesses falsely. Jim doesn't believe her, but the principal does & he suspends her.
In the book, Jim's wife forgives his affair, they stay together, & have a baby.
The book is set in the early 90s -- Tammy is obsessed with Madonna and watches Truth or Dare, the 92 election is discussed at legnth.
Lisa gets really into real-life politics because of the school election. ” - boris-bajkov
 
70.
Howard the Duck (1986)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 4.6/10 X  
A sarcastic humanoid duck is pulled from his homeworld to Earth where he must stop an alien invader. (110 mins.)
Director: Willard Huyck
“ За комедия и дума не може да става, когато всяка шега във филма е построена по принципа “I’am a dead.... Duck!”. И въобще, какво ще се получи ако се срещнат Alf и Хауърд? Odd Couple, хаха.
Най-тежката издънка на Лукас като продуцент и един от най-тъпите филми правени от Холивуд като цяло. Оригинала е на Марвел и е комикс за една доста по-социална, rebel-rebel устроена патка, която сърдито гледа от ковъра, докато във филма си имаме за обект на изследване нещо, което в Макдоналдс идва безплатно с детското меню. Срамна работа, симптомична за 80те, СПИН, чудовища, които искат да завладеят Земята и консервативната култура на самотния мъж над 30 се сблъсква с необичайно девствения като за пънк ъндърграунд свят на 19годишната Линда Пери wannabe. I am a - Duck! - in New York ей такова. Или Lost In Translation за даунове? Ениуей, най-тъпото са сексуалните моменти във филма, въобще не ми е ясно с какъв акъл са писани. ” - boris-bajkov
 
71.
The Kentucky Fried Movie (1977)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 6.5/10 X  
A series of short, highly irreverent, and often tasteless skits. (83 mins.)
Director: John Landis
“ Предшественика на Амазонките! Много са сладки тези филми, честно, от тях вее невероятна носталгия. Тук основната история е пародия на филмите с Брус Лий, а останалото са в общи линии кратки трейлъри-гегове (някои от тях напомнящи Grindhouse, някои просто извинения за показване на чифт крупни цици), които към края стават радикално безпощадни, например много силна е рекламата на Cleopatra Schwartz, blackploitation филм за сексуални и въоръжен тандем евреин-негърка или краткия, но чрезвичайно мрачен за американска комедия скеч за хората, които въпреки смъртта на малкото си момче са намерили начин да живеят с него като щастливо семейство (и кадри как гледат бейзбол заедно с трупа или разговарят с камерите от дивана), просто шест точки е, също така когато се кълнат в Библията героите биват целувани от внезапно въодушевени полицаи. Комедията обича хаоса и в това и проявление освен всичко друго тя направо проповядва анархия на места, което е много вдъхновяващо. Има и откровено скучни и предсказуеми моменти, но какво са няколко дебели шеги между добри приятели. Toy Robot!!! ” - boris-bajkov
 
72.
Man on the Moon (1999)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.4/10 X  
The life and career of a legendary comedian, Andy Kaufman. (118 mins.)
Director: Milos Forman
“ Студен филм, което е и плюс, и минус, тъй като се изпълнява желанието на Анди никога да не излизаме от образ, но пък се лишаваме от възможносттa да видим нещо по-дълбоко от добре заснети на лента телевизионни скечове, които с лекота се намират в лошо качество на YouTube. Отначало тръгва като филм за конфликта между чистия разум на комика-провокатор и препълнената със схеми система на телевизионната комедия, после за известно прилича на реинкарнация на история за доктор Джекил и мистър Хайд, след това има малко драма за невъзможността да се вярва на болестите на човек, който винаги лъже и в крайна сметка излизаме на артиста, който наблюдава друг артист, но втория разиграва спасяване на живот, което не е толкова утешително, когато си болен от рак и последната ти надежда се оказва елементарен фокус с пръсти.
Индикатор на степента на отстраненост, с която филма подхожда към Анди са родителите му. Те са много любезни и все усмихнати - било то на представление, или погребение. Джим Кери е феноменален, но му липсва някаква човешка линия на този филм, така изглежда като баровски направен Kentucky Fried Movie и не е като в живота на Кауфман да няма такъв ключ, родило му се е момиче на 20, което е дал за осиновяване. Една сцена в която той крещи като обезумял на жена си да се маха от творческия му път и филма печели искрени сълзи на финала, а не като сега, където за да ни трогнат на погребението му пускат видео със стара детска песен, ама не се получава, защото това е само още един гег. ” - boris-bajkov
 
73.
The Truman Show (1998)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 8.1/10 X  
An insurance salesman/adjuster discovers his entire life is actually a television show. (103 mins.)
Director: Peter Weir
“ Добрите страни са очевидни, затова ще се опитам да разгледам грешките, които не са толкова грешки, колкото пропуснати възможности.
Гледах го за трети път, като първия не го помня, а второто гледане ми се стори, че всичко му е на място, днес обаче финала ми се видя дребен и незадоволителен. Защо, например, оформения като полковник-диктатор Антихрист Christ-Off остава ненаказан накрая? Не е ли причинил достатъчно тежък демидж на човек, лишавайки го от истински живот до кризата му на средната възраст? Какво става с бащата на Труман, защо няма и един нормален разговор между тях, защо няма сблъсък между фалшивия баща и Антихриста? Финала, така както е направен в момента, свежда цялата история до сатира на reality шоута, което не е лошо, но убива полето за изява на голямата драма, която е закодирана в този сценарий - за човека, който се бои да напусне клетката си, което го вманиачава (изрезките от списанията, които оформят лицето и, не са случайно избрани, той можеше да я рисува, примерно) и кара изпитва пустота, великото “Колкото повече гледаш в бездната, толкова повече и тя в теб”. Лишени сме от всякакви второстепенни истории, които са интересни да се проследят - актрисата, която го мрази, но го мрази наистина, защото е слаба актриса, или защото е така по сценарий? Можем ли да разберем нещо повече за любовта на живота му от това как седи тя спрямо телевизора си в хола?
Филма завършва с раждането на героя, излизането му от рекламния свят в потребителския, нещо като Шварценегер в The Last Action Hero, но вместо да видим развитието на самотата му, превръщането му в брадатия Forrest Gump, който бяга не от безделие, а защото никога не е имал възможността да го прави толкова дълго време, ние завършваме с дистанционното и превключване на канала. Твърде фейлетонно, когато идеята разполага към сериозен разговор, Brazil, неслучайно това е един от най-дискутираните филми по филосфските форуми, неслучайно има въведен термин в психологията носещ името му. Задължителен филм. ” - boris-bajkov
 
74.
Eternal Sunshine of the Spotless Mind (2004)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 8.3/10 X  
When their relationship turns sour, a couple undergoes a procedure to have each other erased from their memories. But it is only through the process of loss that they discover what they had to begin with. (108 mins.)
Director: Michel Gondry
“ Мехлем. Яко заснет, добре написан, филм за пички и секретарки, любовния химн от началото на 00те, на до-фейсбук поколението. Колко лайфстайл звуча, но истината е, че всичко тук е безупречно направено и освен някои технически интересни прийоми (как от едно помещение се оказва в друго, размазаните лица на масовката) няма кой знае какво да се дискутира, филм за невъзможността да изтриеш от паметта си това, което ти е писано в кръвта. На мен самия не ми харесва, но не можеш да не уважаваш подобен професионализъм, дори да си говорим за мелодрама. ” - boris-bajkov
 
75.
Roma (1972)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.4/10 X  
A fluid, unconnected and sometimes chaotic procession of scenes detailing the various people and events of life in Italy's capital. (128 mins.)
“ Фелини се признава в любов към столицата. Набора етюди и метафори обединени от лошо качество на видеото плюс остарялост на ритъма създадоха вяло впечатление в полузаспалата ми тиква. Има един култов епизод, в който римските глави на църквата си устройват прет-а-порте, има и много дълга сцена в театъра, “както аз го помня” (по думите на самия Фелини във филма), където всякакви безобразия се случват сред публиката, а на артистите не се обръща внимание, има и разкопки, откриващи древни тайни, има и тревога във финала с нощната орда мотоциклетисти оглушаващи улиците на Рим. Не изпитах силни чувства по време на гледането. ” - boris-bajkov
 
76.
Mister Designer (1987)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.2/10 X  
A famous artist strives to find the secret of eternal life through the beautiful mannequins he creates. (109 mins.)
Director: Oleg Teptsov
“ Юродив, с пищна (т.е. култова, но кичова) музика филм с повече литературни препратки отколкото при Тарантино кино-. В главната роля е руския Клаус Кински - Виктор Авилов, а филма е създаден в онова болно време на границата между 80те и 90те. Наричат го първи руски хорър, но всичко е много по-завоалирано, по-скоро опит за декадентска “чернуха”, от която днес обаче се чете повече смях, отколкото страх. In other words, хич не вдянах за какво става дума. ” - boris-bajkov
 
77.
Take Shelter (2011)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.4/10 X  
Plagued by a series of apocalyptic visions, a young husband and father questions whether to shelter his family from a coming storm, or from himself. (121 mins.)
Director: Jeff Nichols
“ Екранизация на стария виц, който твърди, че това, че си параноик, все още не означава, че не те преследват. Къртис го удря на меланхолия малко след като дъщеричката му се е лишила от слух, а страната му - от финансовото си спокойствие и ⅔ от действието лази по нервите на околните строейки бункер като за война с руснаците, но в крайна сметка се оказва прав и серия торнадо праща безполезния като кравешко мучене селски живот на съседите по дяволите.
Тъпотия, какво да обяснявам. Doom social drama за американското село. ” - boris-bajkov
 
78.
Neznachitelnye podrobnosti sluchaynogo epizoda (2011 Short Film)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.6/10 X  
A young man is traveling by train, which suddenly stops in a deserted place. Then another train stops on the next rail track... (29 mins.)
“ Стегнат и вчесан шорт за два влака, който спират по средата на пътя си, един срещу друг. За 15 минути минава цял човешки живот: сватба, безброй деца и развод от едната страна, смърт на бащата, на майката и на котката от друга. Пространството на влака се разширява и свива до размерите на комунална квартира като акордеона, с който руснаците наоколо посрещат Нова Година и всеки празник. Бързо, ритмично и по балкански и с Том Уейтс за финал, това малко бижу успява по европейски лаконично да изрази цялата онази руска екзотичност, която в ръцете на Лунгин и неговата Свадьба примерно, се срива в махленски скандал. Яко, пет точки. ” - boris-bajkov
 
79.
Zima, ukhodi! (2012 Documentary)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.0/10 X  
Ten young directors did not part from their cameras for two months. The result was a chronicle of Russia's winter protests. (79 mins.)
“ Класа на Разбежкина и Угаров - създателите на театър.док и авторите на странния манифест, според който зум и музика не трябва да се ползват - цяла зима е снимал митингите в Русия и около тях. Съдържанието на филма е злободневно и тъй като всички събития не доведоха до никакъв резулат, то това е по-скоро един разширен репортаж, отколкото документален филм. Яко е, че има преподаватели, които се грижат така за учениците си и на последните вместо да монтират сватби им се дава възможност хем да работят по специалността, хем да се учат, хем да трупат творческа биография. Евала за подхода, равнодушие за продукта.
Впрочем, да добавя - те са снимали всякакви млади и стари опозиционери, озверели християни, глупави девойки-акционистки, пияни жени на декабристи, московски елит, нацболове и кого ли още - но за рамки на своя хронологичен филм са избрали разговора на дядя Вася и още един пияница, които запивайки с кисели краставици, дискутират как докато не го разстреляш народа на него ще му е все тая кой му е на главата и каква върхушка е в Москва. Това ми се стори толкова преекспонирано, предсказуемо и евтино, че чак обидно ти става. Хем претендират да са авангард, хем ползват прийомите на Комсомолска правда. Един вид, квото каже дядя Вася това мълви и руската душа. Еми, ок. ” - boris-bajkov
 
80.
Andrei Rublev (1966)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 8.4/10 X  
The life, times and afflictions of the fifteenth-century Russian iconographer. (205 mins.)
“ ...zzZZZZzzZzzzzzZZZZZZZZZZZZZZ.... ” - boris-bajkov
 
81.
V for Vendetta (2005)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 8.2/10 X  
In a future British tyranny, a shadowy freedom fighter, known only by the alias of "V", plots to overthrow it with the help of a young woman. (132 mins.)
Director: James McTeigue
“ Мхм. Значи тук имаме: Натали Портман отначало глуповата отличница, във финала вече хардкор пичка с бръсната тиква; педерастеещ главен герой с перука и вечно ухилена физиономия зад маска, с литературен английски и опърлено минало; говореща тиква на огромен екран и някои по-дребни като чинове, но не злонамереност, нейни наместници на земята. Англия от бъдещето е тоталитарна държава с един централен канал, но като цяло хора не изглеждат кой знае колко подтиснати от факта - живеят си точно така, както и днес, големи бели къщи, IKEA, маркови дрешки. От признаците на фашизма можем да видим евентуално бучащите на целия град радиота и някаква нощна милиция, която обаче просто показва значка и иска да ти вземе пет лева, кво толкова. Сега, тук най-вероятно е ключовия момент, а именно, че: В за Вендета говори по-скоро за rebel rebel агресивното желание на младежта да си го връща тъпкано за това, което счита, че държавата и е нанесла като вреда, т.е. всичко. Един вид, проблема не е във фашизма, проблема е, че въобще има някаква власт и в този смисъл, филма по-точно щеше да се казва A for Anarchy, мисъл озвучена от автора на комикса по следния начин: "[The movie] has been "turned into a Bush-era parable by people too timid to set a political satire in their own country.... It's a thwarted and frustrated and largely impotent American liberal fantasy of someone with American liberal values standing up against a state run by neoconservatives — which is not what the comic V for Vendetta was about. It was about fascism, it was about anarchy, it was about England”. Самия Ви си го казва, че проблема е в това, че има правителство изобщо, а не в характера на управлението му. Поредния неразбран нацбол, но с дълбока душевност, както ни убеждават цялата средна част на филма, в която са преплетени гей съдбите на няколко поколения и която кара всички да задрямват, щото от толкова флешбеци не остават и 10 минути за главните събития във филма, които са следните: тъпи ченгета гръмват случайно 10годишно момиченце. И в резултат се почва масов погром в Лондон. Същото се случи 5 години след излизането на тоя филм на екран, толкова важно и пророческо е. А във филма са му отделени някакви 2 минути претупана като поп фолк клип нарезка кадри от които ние някаква информация чуваме, но нищо не чувстваме, т.е. на мястото на евентуалните социални предупреждения, големи конфликти и подтиснати инстинкти на обществото, нас ни поднасят 50 минути сантименти за убитата любов и желаното отмъщение. ОК де, ама ако тоя филм беше на две парчета по 2 часа всичко щеше да е по местата си, докато сега е някаква пачанга от културни референси, екшън, драма и социални намеци, твърде много дини под мишница, искам да кажа, трябваше да се съкрати линията с възмъжаването на Портман (imagine кво щеше да е, ако освен Нео трябваше да ни разкажат и за Тринити), да се махне образа на Джийвс (който защо е въобще в тоя филм?) и още ред работи, и да се снима това поне в някакъв стил - има комикси мрачни и реалистични, комикси под 90те, комикси под пънк, има всякакви комикси като стил, този обаче са го решили като реклама на пяна за бръснене, всичко е в дневна светлина, ярко и весело, фу. Това, че филма отговоря на някакви моментни настроения на обществото, не означава, че си струва. ” - boris-bajkov
 
82.
Local Hero (1983)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.5/10 X  
An American oil company sends a man to Scotland to buy up an entire village where they want to build a refinery. But things don't go as expected. (111 mins.)
Director: Bill Forsyth
“ Баси социалистическия филм. Почва силно: сива фирма в Тексас, където по високите етажи хора си говорят по телефона и се гледат през стъклени стени. Ченгето от The Mask го пращат на гъза на географията да уговоря някакви селяни да си продадат паланките, за да пуснат от там тръба за нефт. Шефа му си има психотерапевт-шут, който постоянно се опитва да го дразни и да предизвика гнева му, обиждайки го и опитвайки се да го удари, което е много забавно и се стига до абсурд, когато психотерапевта пише на стъклата на небостъргача, “Господин бос, вие сте мадърф..” и хоби: наблюдава звездите. И моли младия си колега да наблюдава нощното небе над шотландското градче, в което го отправя.
Градчето се оказва щастлива версия на Туин Пийкс. Кмета, собственик на хотел и шофьор на такси едновременно постоянно е зает да обича жена си, навсякъде се шматкат добронамерени дядовци и ред колоритни персонажи, които преобръщат ценностите на нашия хипи и в трогателния финал той, върнал се в ергенския си апартамент в центъра на Америка вади от джобовете си миди и раковини и излиза на балкона да диша нощен, мръсен въздух.
Downbeat и твърде разумен, за да предизвика възторг, без да е съвсем комедия, много прилича на съветски филм, нещо, на което биха турили клеймо “лирическая комедия”, например. ” - boris-bajkov
 
83.
Matilda (1996)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 6.8/10 X  
Story of a wonderful little girl, who happens to be a genius, and her wonderful teacher vs. the worst parents ever and the worst school principal imaginable. (98 mins.)
Director: Danny DeVito
“ Любимият ми детски филм. Гротеск, отмъщение и мистика - умните срещу глупавите, добрите срещу лошите, духа срещу материята. Не е толкова зубърско, колкото звучи - с титри по Кубрик, обективи по Гилиам и експресионистически сенки, това е мега енергичен, забавен и въвличащ филм по Роалд Дал, с Дани Де Вито. Прилича на голяма, сметанова торта, с много разноцветни пластове и току-що извадена от витрината и поднесена към теб с виличка и чаша портокалов сок. Enjoy. ” - boris-bajkov
 
84.
Mother and Son (1997)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.6/10 X  
A slow and poignant story of love and patience told via a dying mother nursed by her devoted son. The... (73 mins.)
“ Чист като сълза е тоя филм - последния ден на Майката, болна и слаба, придружавана от сина си, в красива, пастелна, населена с дъжд и вятър земя отвъд цивилизацията. Без фабула, без герои, с невероятна красива картина, с много умело построен звук, мъчително-красив, филм за неизбежната раздяла, неизбежната самота, бавен и спокоен, но изпълнен с тежки предчувствия, като мълчаливи стъпки нощем, камерен и огромен едновременно, филм за липсата и любовта. Авторско кино, няма две приказки. ” - boris-bajkov
 
85.
Being John Malkovich (1999)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.8/10 X  
A puppeteer discovers a portal that leads literally into the head of movie star John Malkovich. (112 mins.)
Director: Spike Jonze
“ С 13 милиона $ по главата на целия естаблишмънт. Мръсна сатира на междуполовите отношения, междукласовите отношения и междутворческите отношения. Яко е да гледаш как Кюсак и жена му свалят едно и също момиче, яко е и да видиш с колко находчивост е направен офиса на 7 и ½ етаж. Даже не знам какво да добавя, това е един от най-умните и забавни дебюти правени някога след които човек смело може да бъде себе си. Евалата. ” - boris-bajkov
 
86.
Adaptation. (2002)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.7/10 X  
A lovelorn screenwriter becomes desperate as he tries and fails to adapt 'The Orchid Thief' by Susan Orlean for the screen. (114 mins.)
Director: Spike Jonze
“ Мене нещо спря да ме кефи тоя филм в момента, в който Доналд взе да управлява историята. Първия час и нещо е забава от сърце - комплекси, фобии, страхове, невъзможност да се драматизират прилагателните, завист, мастурбация, пот, незабележимост, каквото ти душа иска. После изведнъж Доналд вижда гола снимка на известнатата авторка на NewYorker (?), на първата страница на сайт (??), чието име е опубликовано в бестселъра и (???) и се оказва, че всъщност орхидеите са нужни, за да си вземаме дозата и че романтичния и глуповат мачо-герой всъщност е мексикански собственик на индиански картел и там, в неправилното време и неправилния час, се оказват двамата братя, после стреляне и крокодил, и лузъра, комплексирания, неудачника Чарли намира сили в себе си да поплаче с мама по телефона и да каже “обичам те” на вече оженилата му се голяма любов и щастливо да сложи край на филма, който пише. Еми, ок са, сигурно това е било по-якия вариант да завърши всичко, по-брутално, отколкото да се беше превърнало в мелодрама цялото начинание, но така или иначе ме изгуби последната ⅓ и ми е жалко, че веселата интелектуална игра от началото не намира достоен финал. Отделно си заслужава да се сложи един паралел между обещаващия прекрасен живот герой от телевизора в Donny Darko и тукашния сценарист, който обещава готови рецепти за неповторими сценарии. Умеят да ги пародират тия фейкове и си и е и яко, и страшно, за какви секти става дума. ” - boris-bajkov
 
87.
Detachment (2011)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.7/10 X  
A substitute teacher who drifts from classroom to classroom finds a connection to the students and teachers during his latest assignment. (98 mins.)
Director: Tony Kaye
“ Широкоъгълна оптика, красиви кадри, всичко, както обичаме. Сега, това, че отделно от историята на филма има некви протяжни кадри на мотаещия се по вечерния Манхатън в чисто бяла риза Ейдриън Броуди няма значение, нали. Всичко е “в лоб”, никакви скрити ходове, всичко явно, много се харесва на хората. В същата категория като Drive и Shame и даже A Lonely Man, филма, в които визуализацията е токова буквална, че ти става скучно и всичко е предсказуемо. Да, полирано и излъскано, ок, но толкова празно отвътре, че на най-драматичните места се смееш, а финала с “бащата намери дъщеря си” е просто shame on a *beep* ” - boris-bajkov
 
88.
The Avengers (2012)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 8.1/10 X  
Earth's mightiest heroes must come together and learn to fight as a team if they are to stop the mischievous Loki and his alien army from enslaving humanity. (143 mins.)
Director: Joss Whedon
“ Скандинавски Бог с името на пудел идва на Земята за да гепи кубче Маги, което служи за Старгейт и естествено, да завладее човечеството. В отговор, Самюъл Джексън, който малко нещо го докарва Дарт Вейдър в това костюмче и с тая летяща Звезда на Смъртта, от която издава заповедите си, организира не много (в началото) сговорна дружина супер герои и Скарлет Йохансон. И тва е, стрелялка с летене и тийм билдинг оттам нататък. Референси към 11/9 и силата на консервативната партия са обеспечени. Не знам за какво са го събрали тоя милиард, сигурно хайпа е бил ок. ” - boris-bajkov
 
89.
The 'Burbs (1989)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 6.8/10 X  
An overstressed suburbanite and two of his neighbors struggle to prove their paranoid theory that the new family on the block are part of a murderous cult. (101 mins.)
Director: Joe Dante
“ Одъртял флик за vhs поколението в предградията и желанието му да се бърка там, където не му е работа, който даже щеше да ми хареса, ако бях в настроение. Има два финала: за най-малките и за любителите на жанра. Единия е с поука, втория е с черепи. Нищо умно не може да се каже за такъв филм. ” - boris-bajkov
 
90.
Parents (1989)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 6.2/10 X  
A young boy living in 1950s suburbia suspects his parents are cannibalistic murderers. (81 mins.)
Director: Bob Balaban
“ Неуравновесен филм за детските страхове, черна комедия паразитираща на ситкомите и идеализирания свят на 50те, суперски Ранди Куейд, музиката и духа Линч, и въобще, цвете от края на 80те (нещо като Heathers, но за най-малките). Има ред ценни детайли, като очите на главния герой и неговата забележка, “вие не сте възрастна, възрастните не нервничат”. Радва и тънката сексуална история (за разлика от започната, но зарязана такава в предишния филм-набор за предградията) между възвисочката му приятелка от новия клас, която твърде, че идва от Луната и която не го пуска да влезе при нея в хладилника, докато не съблече ризата си. Зловещи сенки, тракинг шотове и широкоъгълни обективи - всички детски страхове в една отлична, студена, хладна опаковка, в която червеното е сигнал за тревога и апетит. В отделен абзац:
Зрителя гледа формата. ” - boris-bajkov
 
91.
Ferris Bueller's Day Off (1986)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.8/10 X  
A high school wise guy is determined to have a day off from school, despite what the principal thinks of that. (103 mins.)
Director: John Hughes
“ Ако искате да придобиете представа колко отвратително е било да живееш през 80те, пробвайте random парче от саундтрака на тази буржуазна сексуална фантазия с тинейджъри. Става дума за Ферис Бюлър, за когото не знам защо не са взели Майкъл Джей Фокс, той поне има по-умно лице, който разиграва родителите си и целия свят, за да не ходи на училище. Номера му не е че е особено умен или находчив, а че обстоятелствата направо се гънат под него - дори когато го показват по телевизора, търсещия го из целия град директор на училището не го вижда, дори когато пее на парада под прозорците на офиса на баща си, последния не го забелязва. С него вървят готината му приятелка (лъча светлина и топлота в тоя филм) и странния му, уж репресиран от баща си приятел Камерън, който Ферис разиграва както си иска, в това число гепи Ферарито на баща му за много пари, за да го остави в ръцете на пуерторикански циганин в гараж и след това да доведе до разбиването на колата, при което, разбира се, виновен и глупак изглежда Камерън, а не Ферис. На Бюлър всичко му се прощава обаче, като в историите с най-лошо скалъпен хепи енд - дори мразещата го в червата му сестра изведнъж го заобичва във финала, за да го спаси от озверелия им (да се чете: постъпващ абсолютно нелогично) директор. Тъпото в цялата история е, че приказките за свобода трябва да се разказват тогава, когато има ясен враг или ясен герой. А тук ни едното, ни другото. Да, училището изглежда скучно и сиво в забавните сикуънси в началото, но хич не е достатъчно, за да гледаме филм за Непобедимия, който даже влиза в пряк контакт с публиката, толкова е Над- нещата. Излиза, че всичко се прави, за да го има тренда на вечния щастливец, Гладстоуна на гимназията, който остава непокътнат, при все, че по всички закони на логиката, драматургията и Вселената би следвало да се разпрости с някои от илюзиите си. Тъпо. А най-противното са началната и крайната сцена - как малкия лигльо подлъгва техните, че е болен и хленчейки предизвиква съчувствието им. Все едно нещо мазно се стича по ръцете ти. ” - boris-bajkov
 
92.
Peeping Tom (1960)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.8/10 X  
A young man murders women, using a movie camera to film their dying expressions of terror. (101 mins.)
Director: Michael Powell
“ Сравнението с Psycho идва на ум не само защото филмите излизат в една година, но и защото темите и подхода към тях са синонимни - и в двата случая имаме за убиец момче-жертва на властните си родители, там - на майка си, тук - на баща си. Интересното е, че докато Хичкок прави касов хит, този малък шедьовър тук има да се наслаждава десетилетия наред на бедна ъндърграунд слава, докато не почнат да го нареждат по разните му там топове. Причината е най-вече в структурирането на историята, струва ми се. Тези двата са нещо като Funny Games и Se7en - жестоки, безпрецедентни трилъри, но единия в пъти по-достъпен за широката публика от другия. И докато в Peeping Tom се вижда началато на идея, която ще се повтаря и в Sex, Lies And Videotape и в American Beauty (в първия случай се снима не ужас, а секс, а във втория меланхолия), то Психо е по-зрителски построен, той увлича и тайната му се разкрива в последната част, стоварва се върху зрителя със целия ефект на добре подготвената развръзка. Най-силната част на Peeping Tom e първата половина: дългата, наситена със саспенс и терор, сцена в затвореното студио, в която разбираме подхода на убиеца и показването на хоум видеото на бащата-маниак, с особено ефектни кадри на подхвърленото влечуго в леглото на малкото момче. След това става скучно и протяжно, и сляпа майка, и още едно насилено убийство и ненужното кривене на психиатъра... Впрочем, това няма значение, филма задължително трябва да се гледа. ” - boris-bajkov
 
93.
Training Day (2001)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.7/10 X  
On his first day on the job as a Los Angeles narcotics officer, a rookie cop goes on a 24-hour training course with a rogue detective who isn't what he appears. (122 mins.)
Director: Antoine Fuqua
“ Суага на тоя филм е концентриран в откриващата смешна сцена в закусвалнята. Оттам нататък се почва едно straight-to-vhc braggadocio без никакви качества, но с Дензъл Уошингтън, който ноу мор играе, той act at them, а them е в случая уплашения от всичко Итън Хоук. Тук е важно преброяването на народите (грижещите се за семейството пуерториканци, диви, но надарени с нещо свише негри и архи-жестоки руснаци) и съблюдаването на границите на политкоректността, нещото, което явно е било нужнo на Америка след 9/11, за да го буустнат тоя филм толкова силно със статуетки. С нищо не се отличава от коя да е тъпа стрелялка от 90те, даже по отношение на третата си, финална част, е и по-слаб от много такива. ” - boris-bajkov
 
94.
Withnail & I (1987)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.8/10 X  
London, 1969 - two 'resting' (unemployed and unemployable) actors, Withnail and Marwood, fed up with damp... (107 mins.)
Director: Bruce Robinson
“ Плаваща в тъга комедия за двама брилянтни актьори-пияници на 91 дена разстояние от края на 60те.
Без да иска този филм май ще ми стане от любимите, при все, че го гледах на пресекулки и повече от две седмици. Има хубав саундтрак, атмосфера и отлични актьори. Аз се бях настроил за нещо по-социалистическо, в духа на Little Hero, впрочем, плашех се и че това ще е поредната история за junkies, но... Даже не знам какво да кажа. Като се върна в това настроение обезателно ще го гледам пак и ще добавя още добри думи. Есенно, дъждовно и душевно кино. ” - boris-bajkov
 
95.
The Adjustment Bureau (2011)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.1/10 X  
The affair between a politician and a contemporary dancer is affected by mysterious forces keeping the lovers apart. (106 mins.)
Director: George Nolfi
“ Ромкомовая адаптация на разказа на Филип К. Дик със същото название. Мат Деймън го играе бял, млад Обама, който аха-аха да стане шефче и го хващат по гол задник в кръчма, той обаче се хваща с една free-spirited девойка в мъжката тоалетна, но пък забравя да и запише телефона и оттам нататък се почва една серия случайности, съвпадения и стари планове на съдбата, мамата си трака. В сърцевината е над-земна организация от мъже в шапки и палта, които ръчкат из дребните проблеми в живота ти, за да се напасне всичко по Намеренията на Оня Горе, което като цяло, напомня идеята на курсача ми, но тук е оставено на примитивно жанрово ниво и имаме за гледане поредната история за двойката, която е толкова настойчива в любовта си, че даже Всевишните си променят разписанието специално за тях. Cheesy е, и доста предсказуемо и скучно след първата част, която ме уплаши, че съм закъснял с идеята си. ” - boris-bajkov
 
96.
The Second Circle (1990)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.3/10 X  
A man tries to come to terms with his father's death and to deal with the mundane details of his burial in a society cut off from spirituality. (92 mins.)
“ Все му мрат роднините на главния герой на Сокуров. Прещраква тук той, не е толкова монотонен, колкото може да си помисли човек, съдейки по картинката - има и епизоди злоба, има и зловещ сарказъм даже. Но най-важния миг, най-високия и най-ниския, най-страшния и най-трогателния, е когато сина става, за да отвори очите на мъртвия си баща и да погледне в тях. Всичко в теб минава на заден план, само болка е на авансцената и ти зъзнеш заедно с него от самота. Толкова велик и страшен е момента, че когато веднага след него виждаме огромното тяло на рускинята от погребалното бюро звуци контрастират нереално - тя блъска, шиба, събаря предметите около себе си, суетна, груба, тъпа и жестока, дошла да тъпче тънката и ефирна нишка на изоставеното от баща си дете. Страшен контраст, убийствен. И целия филм е страшен, говорещ неистово за неизтребимата самота на човечеството, която е повод за завист към тези, които си отиват по-рано. Хаотично ми звучат мислите, но така идват - този филм е по-жесток и страшен от лиричния “Мать и сын”, безихзодицата и жестокостта са повече, малка квартирка, в която ковчега не минава.от едната в другата стая, едната кутийка излиза от другата кутийка, автобус претъпкан с хора, които буквално се борят за местата си, анонимна купчина панели в безкрайните сиви полета сняг... камера, която ту взлита, ту се пълзи по пода, баща, чиито вещи трябва да изгорят, защото рак... жестокостта на тези, които имат по “петъ смърти на ден” и самотата на този, който спи с трупа на родителя си в една стая. Много естествен и много страшен филм. Гледаш го на пресекулки, защото се страхуваш. ” - boris-bajkov
 
97.
Enemy of the State (1998)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.3/10 X  
A lawyer becomes a target by a corrupt politician and his NSA goons when he accidentally receives key evidence to a serious politically motivated crime. (132 mins.)
Director: Tony Scott
“ Готиното му на тоя филм е, че много 90тарски и че Тони Скот все още не се е бъгнал на тема цветокорекция (както в по-късните му драматични патаклами с друг дебелонос негър), динамичен е само монтажа, а в случая това е нужно и интересно (много разведрява хумора, тривиален е, котки и японци, но дава въздух). Съдържа в себе си обезателния секси крос на Уил Смит само че по халат, довели са ни и Джийн Хекман от Conversation да се видим отново след толкова години, има и готин финал: тъпите гангстери и хитрите политици се разстрелват юнашки в подземната кухня на италианско ресторантче, заради собствени компромати. Чиста работа. Има ред plot holes, де, пък и е трябвало да се обслужат интересите и на консервативните фенове - вмъкната е историята на здравото американско семейство, с big screen tv и романтичен секс на 11тата година от брака, в което и да е имало грешки от сексуален характер, тях спецслужбите ще ги растрелят в нужния момент, супер активна завръзка обаче, която спокойно издържа цялата двучасова конструкция като костенурки диск земя. Не знам, не мисля, че останаха много такива развлекателни филми в 00те, може би само серията за Born идва на ум, останалите редови екшъни станаха и по-пошли, и по-шумни, и по-прости, докато тук има по малка закачка за всички - от либералите до любителите на косматите шеги на Джак Блек. В жанра си е, и нито стъпка встрани, добре. ” - boris-bajkov
 
98.
Men in Black 3 (2012)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 6.8/10 X  
Agent J travels in time to M.I.B.'s early days in 1969 to stop an alien from assassinating his friend Agent K and changing history. (106 mins.)
“ Мен пък много ми хареса от самото начало с розовата, тресяща се от желето си и сметаната торта, огромния гнусен гад с пълзящ паяк от ръката, курвата с татуировка на гърба и корсет, и хилядите летящи в дупка в Космоса омоновци! Типичен олдскул b-movie направен с пари и сантименталност, щото иначе няма как да го пуснат на широка аудитория, или пък трябваше да го засилят в ултра-насилието, както би сторил Робърт Родригез или някой друг от грайндхаус-компанията на Тарантино. Аз тук малко се обърках, защото а) помислих, че титрите за първи път са като в Addams Family (те си приличат, да, но винаги са били такива, просто съм забравил явно), б)сценарист е Итън Коен (сценариста верно се казва Итън Коен, но пък той няма братя и въобще често го бъркат, все едно става дума за Робърт Болтън, нали). Като се изключат тия две странни грешки и това, че не разпознах Тим Бъртън сред гмежта членестоноги извънземни форми на живот - | > ||| >>>> ||. ” - boris-bajkov
 
99.
Black Mirror (2011 TV Series)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 8.8/10 X  
A television anthology series that shows the dark side of life and technology. (60 mins.)
“ Английски мини-сериал от три епизода посветени на фетишите на хай-тек обществото. Първия е най-интересен, тамошния Бренер отвлича някаква vip и пуска в youtube видос, че за освобождението и иска да види в национален ефир как Тони Блеър чука свиня. Народа полудява, мема е готов за секунди, парламента са в абсолютен ужас. Темата, за съжаление, е развита с повече телевизионен драматизъм ала Опра Уинфри, отколкото е нужно, тук правилния подход би бил добрия стар, жесток английски черен хумор да затегне юздите. Втория е излишно дълъг, особено експозето, и включва най-тъпия негър в главна роля ever: става дума за бъдещето, в което хората въртят педалите на едни велосипеди със цел да трупат точки за аватара си и с тия точки да се явят в някое реалити ТВ шоу. Гаджето му отива да става певица, но свършва като екранна нимфа, той пък се взима в ръце и излиза на същата сцена, но въоръжен със острие в ръка и тегли един гневен анти-естаблишмънт спийч, за който го взимат да води тамошното бтв. Обрата е същия като в курсовата ми, но какво става с третия ъгъл от любовния триъгълник в тая серия така и не става ясно. Най-зле е е третата част, типичино моралите за семейния живот на средната класа и гадните случаи, когато параноидалната ти ревност се оказва не без основания (но защо така никой не се възползва от девойката без чип, за да извърши убийство пред очите и? и оттам нататък да се почне едно парадоксално разследване). По-добре да не я бяха снимали въобще. ” - boris-bajkov
 
100.
God Bless America (2011)
    1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 7.3/10 X  
On a mission to rid society of its most repellent citizens, terminally ill Frank makes an unlikely accomplice in 16-year-old Roxy. (105 mins.)
“ Мизантропия wins, или поредния незначителен Natural Born Killers римейк, но този път сърдит не на ситкомите, а на реалити шоутата с таланти. Незначителен, защото е с незначителни актьори, и с незначими изменения от базовия сценарий (зли на всичко, въоръжавани, масови любимци) и освен, че има шеги за 9/11 не знам какво радикално може да предложи, типичен евтин филм за дядовци и внучки. Финансиран от Ричард Кели, впрочем, това е достойнство. И режисиран от режисьора на едно от вечерните шоута, това е красноречиво. ” - boris-bajkov